Срещат се две самотни приятелки и споделят житейски опит.
Едната казва:
- Аз добре се приспособих. Поканвам мъж на гости, той ми носи шампанско, цветя, бонбони и прочие. Добре си изкарваме вечерта. Под леглото си съм монтирала бутон, свързан със звънеца на входната врата. И в момента, в който си легнем в леглото, аз го натискам. Чува се звън, и аз изплашено викам: "Мъжът ми се прибира!" А гостенинът изскача с дрехите под мишница през прозореца.
Посмели се приятелките и се разотишли. След половин година се срещат. Този път разказва другата:
- Реших да направя като теб. Тъкмо си легнахме, натискам бутона и крещя: "Мъжът ми се прибира!", а пичът - ХОП! - и се парализира. Половин година вече лежи вкъщи, вчера каза първите си думи.
- Какви?
- Къде е мъжът ти, кучко?
В час по български учителката обяснява:
- И така, съществителното име означава нещо, което можеш да видиш и да пипнеш. Обикновено това е някакъв предмет. Глаголът е действие - нещо, което правиш. Кажи ми сега, Марийке, какво е "мишка"?
- Глагол.
- Как така глагол? Нали можеш да я пипнеш!?!
- А-а-а, госпожо, аз мишки не пипам...