На горската полянка седи едно малко, сладко, бяло зайче, което чудно свири на арфа. Изневиделица изкача един вълк, но като се заслушва в музиката се спира и блажено й се наслаждава, после става и си тръгва щастлив. След малко се появява по-голям и страшен вълк, но и той като първият не устоява на приятната музика и подминава зайчето. Не след дълго се появява изключително кръвожаден и огромен вълк, който се нахвърля на зайчето и го разкъсва. На съседно дърво стоят две врани и едната казва на другата:
- Аз казах ли ти, че така ще стане като дойде Глухият...
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
- Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
- Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
- Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
- Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
- Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
- Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
- Да.
- Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?