На един небостъргач лумнал пожар. На 20 етаж имало детска градина. Дошли пожарникарите и казали на учителките да хвърлят децата, а те долу ще ги хващат с платнището. Хвърлили учителките едно дете, и пожарникарите го хванали, хвърлили друго и ония пак го хванали, хвърлили едно негърче и пожарникарите дръпнали платнището, детето естествено се утрепало. И пак така, хвърлят ония деца, като хвърлят негърче и пожарникарите дърпат платното и то се утрепва. По едно време единия се провикнал на горе:
— Абе, тия изгорелите изобщо не ги хвърляйте.
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал.
- Чапаев, да взема да го хвърля тоя чувал, а?
- В никакъв случай няма да го хвърляш! В него са плановете за превземане на Париж.
- Чапаев, да хвърля тоя чувал, а? Белите вече ни настигат, ще ни хванат!
- Няма ва го хвърляш за нищо на света! Вътре са плановете за превземане на Париж.
С много мъка и бягане двамата се спасяват от белите. Спират на една полянка, пльосват се задъхани на земята и Петка се обажда:
- Я да видя тоя план за превземането на Париж!
Чапаев изтръсква чувала с картофи на земята.
- Това ли ти е плана?
- Да! Ето виж! започва да подрежда картофите Чапаев. Тук сме ние, а тук е Париж...