Вицет — Кърджали

За да определи коя жена е за рая и коя за ада, Свети Петър имал колче и когато дойде жена я слагал на колчето. Ако протече кръв - в рая, ако ли не - в ада. Един ден дошло момиченце. Седнало на колчето и потекло кръв. Тогава свети Петър и рекъл: - Ти си за рая! - Не искам в рая! - казало момиченцето. - Тогава в ада, чадо! - Неща в ада! - Къде искаш, дете мое? - учудил се Свети Петър. - На колчето...

Гадории 03.10.2017 3,552 прегледа

Следващ →

Още вицове

Вървели Чапаев и Оетка в пустинята доста дълго време и на Чапаев му се доебало, обаче няма кво. Мислил, мислил и казал на Петка: - Абе Петка, чувал съм, че тука има такива щрауси, дето като видат човек и му изкълвават мозъка, а Петка отвръща : - И кво ? Чапаев: - Аз като по-вещ, ако видя, ще викна "щраус" и ще си заровим главите, за да се отървем. Петка отвърнал : - Ми добре ! Вървели, вървели и Чапаев се провикнал: - Петка щрауси ! И Петка си заровил главата в пясака, а Чапаев го напънал отзад, а от под пясака Петка се обадил: - КЪЛВИ, КЪЛВИ, ТО ДО МОЗЪКА НЯМА ДА СТИГНЕШ - Защо не се обаждаш в полицията, че са ти откраднали колата? - Чакам крадците да я боядисат и постегнат малко! - Скъпа! - казва програмист на жена си. - За всичко, коеото си направила за мен, реших да увековеча името ти! Кръстих току-що написания от мен вирус на теб. Баба чете на внука си от Библията: - А сега ще ти разкажа как са били сътворени първите двама човека на земята. - Това го знам, по-добре кажи как са направили третия. В един ресторант влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва да поръчват от всичко по много и да се веселят. Когато се наканват да тръгват, идва сервитьорът и казва "Сметката е 350 лв." Пожарникарят бавно се изправя и пита "Мога ли да видя разрешението ви от пожарната?". Сервитьорът смутено се връща и след малко идва с нова сметка "280 лв.". Данъчният казва: "Мога ли да видя счетоводните книги и да проверя касовия апарат?" Сервитьорът смутолевил "Извинете" и пак се върнал. След малко идва за трети път и казва плахо "200 лв." Митничарят го поглежда с досада и казва: "Добре де, двеста - двеста, давай ги и да тръгваме".