Двама канибали, баща и син, били избрани от племето да отидат на лов за храна. Те навлезли навътре в джунглата и се притаили край една пътека. След малко по нея се задал дребен възрастен мъж.
- Виж, тате, някой идва - обадил се синът.
- Не става - отсякъл бащата. - От този няма да се нахранят и кучетата. Ще почакаме още малко.
След половин час се задал ужасно дебел човек.
- Виж, тате, този наистина ще стигне за всички - казал синът.
- Не става – отсякъл пак бащата. - Този е толкова тлъст, че всички ще умрем от сърдечен удар. Ще почакаме още малко.
След един час край тях минала страшно красива жена.
- Е за тази нищо не можеш да кажеш - обадил се синът. - Дай да я изядем.
- Не - поклатил глава бащата. - Няма да я изядем.
- Защо? - попитал учудено синът.
- Ще я вземем с нас жива и ще изядем майка ти!
Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра:
- А, бе Жабо, какво правиш?
- Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко.
- Е-е-е, ще може ли и аз?
- Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш.
- ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама.
- Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? - казал хипопотама.
- Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко.
- Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша?
- Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде.
Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи:
- Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!