Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ:
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли!
А Айнщайн казва:
- Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля!
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче:
- Ето я тази формула.
Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, точно това, де...
В час по рисуване. И за цял час наш Иванчо нарисувал ето това:
|---------|
| |
| |
| |
Учителят му вика:
- Абе Иванчо, за цял час само това ли нарисува бе? Какво е това?
- Ами господине това е слон варви по въже.
- Е хубаво ама каде е слона бе Иванчо?
- А, той мина господине!