Дошло време да умира един човек. Решил да се помоли на Господ:
- Господи, нека да поживея още!
- Оше колко? - попитал Господ.
- Колкото са листата на това дърво.
- Много е.
- Тогава, колкото са ябълките на това дърво.
- Пак е много. Ще ти дам още толкова живот, колкото са ти приятелите.
- Но аз нямам приятели - казал тъжно човека и изтрил една сълза от бузата си.
"Да пием за приятелите, и да са повече, отколкото листата на дървото!!!"
Срещат се двама на улицата.
Първият:
- Ти, защо си толкова тъжен, бе?
- Ами, син ми се роди!
- Ами, радвай се! Как го кръстихте?
- Людвиг.
- Е, защо пък Людвиг?
- Ами, защото е четиринайсти!