Александър Божков решил да приватизира влаковите композиции, които не са в движение. Двамата с Вилхелм Краус си взели по един вагон за лична употреба и се изнесли да живеят със семействата си в тях. Една вечер Краус излязъл да изпуши една цигара и видял на Божков жена му да клати вагона. Попитал:
- Комшу, защо го клатиш?
А тя му отговаря:
- Ти защо си вънка?
- Ами защото съм взел вагон за непушачи.
- Е аз пък клатя вагона понеже Божков влезе в тоалетната по голяма нужда и по време на престоя не може да се ползва та за това.
Върви човек през пустинята и умира от жажда. Насреща му бедуин.
- Вода... Вода... - едва произнася човекът.
- Нямам вода - отговаря бедуинът, - но продавам вратовръзки. Искаш ли?
- Не.
Продължил да пълзи нататък човекът и гледа друг бедуин.
- Вода... Дай вода...
Бедуинът:
- Нямам вода, но продавам вратовръзки. Искаш ли?
- Не...
С последни сили човекът продължил през пустинята и изведнъж пред него се появил оазис. Щастлив, че е спасен, нещастникът се насочил към портата, но в момента, в който влизал, пред него изскочил въоръжен страж и му казал:
- Съжалявам, без вратовръзки не пускаме!