Понеделник, 5 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 17°
Един равин цял живот се мъчил с изкушението да опита свинско месо. Веднъж трябвало да пътува извън града в някакво далечно село. Пристигнал той в селото и първата му работа била да се набута в кръчмата и да си поръча цяло печено прасенце. Седи си той и чака да му донесат поръчката и изведнъж вижда в кръчмата да влиза главния равин на синагогата. В същия момент и сервитьорът носи и оставя на масата едно зачервено, печено прасенце с ябълка в устата. На главния равин щели да му изпаднат очите. Нашия човек обаче съвсем изненадано плеснал с ръце и казал: - Я пък тия, как сервират ябълките в тая кръчма!
Любими Герои 3,882 прегледа
Следващ →

Още вицове

Прибира се момиче вкъщи: -Майко, намерих пет лева! -Изтръскай си сламата от роклята и повече никога да не лъжеш майка си... И въобще, аз на твоята възраст намирах повече. Някакъв извратен тип завършил медицински университет със специалност логопед. Започнал практика, и при него идва клиент със смущения в говора - заеква, съска... Доктора му вика: - Съблечи се и мини зад завеската. Смъква си и докторът гащите, отива зад завеската и след малко от там се чува вика на пациента: - А-а-а! А-а-а! След няколко минути докторът излиза, закопчава се и му казва: - Дотук добре. Утре пак елате, ще изучаваме буквата "Б". Продава се изгодно софийска земя. 50 лева за килограм. Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!