Моше си купил крава за сто шекела от стар селянин. Селянинът му обещал да закара животното у тях на следващия ден. Дошъл както се уговорили, на следващия ден, но без кравата.
- Извинявай, Моше, но кравата умря...
- Жалко, но тогава ми върни стоте шекела!
- Не мога, Моше, вече пропих и пропилях парите.
- Добре, тогава просто ми донеси кравата.
- За какво ти е умряла крава?! - шашнал се селянинът.
- Ще я разиграя на лотария.
- Как ще разиграваш на лотария умряла крава?!
- Повярвай ми, мога да го направя... Просто на никого няма да казвам, че кравата е умряла.
След месец селянинът случайно среща Моше:
- Какво стана с моята умряла крава?
- Разиграх я на лотария, както ти обещах. Продадох петстотин лотарийни билета по два шекела парчето и заработих 998 шекела чиста печалба.
- И как - никой ли не се възмути?!!
- Само този, който спечели кравата. Как се възмущаваше и как крещеше!... Даже се наложи да му върна двата шекела!
Един катаджия умрял.Отишъл при Свети Петър. Отворил старецът книгите и гледа:
- Я да видим какво пише тука! Ооо, какви са тия рушветчета, заяждания, фишчета? Ти май много мизерии си правил? Май си за ада, а?
Чел по-нататък:
- Ааа, тука си помагал на хората,справедлив си бил, така, така, май си за рая! Хм, какво да те правя? Абе, я вземи си избери къде да те пратя!
Нашият мислил, мислил, пък казал:
- Ами аз..., такова..., в ада може да ми е много лошо, ... в рая може да ми е много хубаво... Аз не може ли тука... на кръстовището?