В химически завод избухнал пожар. Директорът на завода звъни в пожарната и моли да спасят сейфа със секретните документи. Там естествено никой не си мърда пръста. Директорът обещава 100 000 долара. Казват му, да си гледа работата. Обещава 200 000 долара, пожарникарите се съгласяват.
След няколко минути директорът вижда една пожарна кола, която се носи с висока скорост. Колата минава направо през затворената врата на завода, пробива стената и се оказва в самия епицентър на пожара. От нея изскачат пожарникари и бързо се справят с огъня. Директорът започва да им благодари… Накрая ги пита, какво ще правят с толкова много пари…
- Първото, което ще направим, когато получим наградата е да оправим спирачките на тая шибана пожарна кола…
Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.