Понеделник, 5 октомври 2026 | Кърджали Предимно ясно 14°
Един мъж седи на пейка в парка и към него се приближава пънкар с коса, направена като петелски гребен в най-различни цветове. Човекът го зяпнал учудено, а пънкарят му вика: - К"во си ме зяпнал бе, чичка? Не си ли правил нищо шантаво през живота си? А човекът му отговаря: - Какво да ти кажа, момче… Преди доста години така се бях натряскал, че хванах и опънах един папагал… и сега се чудя дали ти не си сина ми…
Семейни 2,378 прегледа
Следващ →

Още вицове

Знаещият другите е умен, знаещият себе си е просветлен. Лао Дзъ автор: Иво Иванов - Аз лично ще нося ли някаква съдебна отговорност, ако кажа на професионален убиец да ходи да си гледа работата? ---- - Защо рибата тон не тежи 1000 килограма? ---- - Защо диспечерите на земята си губят времето да говорят на пилотите на изтребители, след като знаят, че те се движат със свръхзвукова скорост? ---- - Някой някога виждал ли е облечена вода? ---- - Разумно ли е да се насърчава един ковач да ходи да забива гаджета? За подаръци за Нова година няма да може да заделя пари за никой! Затова ще кажа, че съм мислел, че краят на света идва... Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се: - Аз съм психолог. - Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта. - Ама аз съм психолог, не врачка! - Абе сто кинта са това, я опитай. - Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било. - Браво! Позна! Ето ти стотачка. - Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея. - Точно така! Ето ти още стотачка. - Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома. - Правилно, ето ти още сто лева... - Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата. - Ха! Ето ти хилядарка! - Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл? - Това не е мисъл, а идея! На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.