Вървят две баби.
-Мале, глей ги тия младите как се зацелували насред парка,срам нямат... А аз едно време, на седянката, като бръкна на Кольо в потурите , пък мачкам, мачкам, очите си не мога да вдигна от срам...
Има хора, към които изпитваш непреодолимо желание да се приближиш, да ги прегърнеш нежно за рамене и да ги попиташ: „Как си, мило, как си я караш.... така... - без мозък?!”