Ако в бензиностанциите се пазаруваше както в българските аптеки:
-Добър ден! Заредете ми гориво.
-Какво да бъде? Бензин или дизел?
-Май бензин беше.
-Какъв вид да бъде?
-Безоловен, оловния ми цапа ауспуха и мирише лошо.
-Вече не се произвежда бензин с олово, от няколко години. Аз Ви питах 95 или 98 да сложа?
-Ами не знам, има ли някаква разлика? 98 трябва да е по-пречистен, нали?
-Добре.
-Уф, ама той бил скъп. Сложи ми 95, пет килограма!
-Господине, бензина се мери с литри, пет литра ли желаете?
-Слагай там, ти знаеш...Взел съм само 4 лева, ще ми стигнат ли?
-Не, само за 2 литра имате пари.
-Големи скъпари сте тук! Сложи ми само 400 грама, за да ида до другата бензиностанция, там направо сипват, без да ми задават глупави въпроси.
Двама мъже седели в дъблински бар, когато единият се обърнал към другия и казал:
- Виждаш ли оня приятел, ей там? Не ти ли прилича на мен?
Мъжът отишъл при своя двойник и заявил:
- Извинявай, обаче не мога да не забележа, че си приличаме като две капки вода.
- Прав си, наистина си приличаме.
- Откъде си?
- От Дъблин.
- И аз.
- На коя улица живееш?
- На Килфойл Роуд.
- На Килфойл Роуд ли? И аз живея там. На кой номер?
- Седемдесет и шест.
- На седемдесет и шест? Не вярвам на ушите си. Как се казват родителите ти?
- Джо и Кити.
- Джо и Кити. Невероятно. Моите също.
В този момент барманите се сменили.
- Нещо да се е случвало? попитал новият барман.
- Нищо отвърнал старият. А, освен че близнаците Мърфи пак са пияни.