Срещат се двама приятели.
- Как си, – пита единият.
- А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
- Брей, що толкова разводи?
- Ами, първата жена беше спортистка.
Върне се вечер в къщи и... темпо, темпо, темпо, не издържах, разведох се.
Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше: още не е за вадене, още не е за вадене. Пак се разведох.
Третата беше ватманка: има още място, има още място...
Четвъртата – учителка: добре, ама може и още по-добре.
Сега ми е добре. Жена ми е инженер на пусков обект: ако сега не стане, следващият път.
Младеж спира девойка на улицата:
- Красавице, може ли да се запознаем?
- Не! - троснато отговаря тя.
- Добре де, поне телефони да разменим! Моля те! Много ми харесваш!
- НЕ, КАЗАХ! - изсъсква тя.- Ти от дума не разбираш ли?
- Девойко, а ти обичаш ли зайчета? - продължава младежът.
- НЕ, ОСТАВИ МЕ НА МИРА!
- Чудно! Такава усойница, а зайчета да не обича...