Чапаев и Петка хванали един от белите. Разпитват го, а той мълчи.
- Да му забием клечки под ноктите! - предложил Петка.
Речено-сторено. Белият обаче излязъл корав и продължили да мълчи.
- Да му подпалим малко ходилата? - дава нова идея Петка.
Белият издържал и на огъня.
- Слушай, Василий Иванич, я да го напоим хубаво с водка, а сутринта няма да му даваме нищо за махмурлук!
- Петка, ние да не сме садисти! - възмутил се Чапаев.
Искаше му се да подскочи, да полети от радост, но на гърба му като камък тежеше ковчега на тъщата
Надзирателят:
- Тъща ти е дошла на свиждане.
- И това ли влиза в присъдата?!
Един есенен ден Били събирал опадалите листа от дърветата пред къщата си и видял странна процесия. Една след друга бавно се клатушкали две катафалки, зад тях тъжно вървял мъж с куче, а зад тях в колона по един се били подредили най-малко двеста мъже.
Били бил страшно заинтригуван. Отишъл при мъжа с кучето и го попитал кой е в първата катафалка.
- Съпругата ми - отвърнал непознатият.
- Приемете съболезнованията ми - казал съчувствено Били. - Как почина?
- Кучето ми я ухапа и тя умря.
След това Били попитал кой е във втората катафалка.
- Тъща ми - отвърнал мъжът. - Кучето ми я ухапа и тя умря.
Били помислил малко и накрая попитал:
- Можеш ли да ми заемеш кучето си за няколко дни?
- Нареди се отзад на опашката - отвърнал мъжът.