Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен. Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да не стане грешка заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл. Върнал се след няколко часа и попитал заместника си:
- Е, как мина работния ден?
- Нормално. Имах три случая-един с разстройсво,един със запек и един с кашлица.
- И ти какво им даде? - попитал с интерес стария аптекар
- И на тримата дадох рициново масло - отговорил с гордост ученика.
- Как на всички едно и също - ужасил се ветерана - Това са различни диагнози.
- А, и тримата ги излекувах моментално.
- Как така?
- Ами този с разстройството се затича, после изведнъж спря и махна с ръка.
- А този със запека?
- Той си ходеше спокойно, но изведнъж се затича - продължил с обясненията си младия аптекар.
- А този с кашлицата - вече отчаян попитал възрастния човек
- И него излекувах! Ей го там, седи на ъгъла и не смее да се изкашля!