Вицет — Кърджали

Двама дядовци си седят на една пейка и си говорят: - Абе, верно ли, че бай Иван от нащо село спечелил Москвич от лотарията? - Абе, хем е верно, хем не е верно. - Е, как тъй хем верно, хем не’й верно? - Еми... не е бай Иван, ’ми бай Петър... не от наш’то село, ’ми от съседното... не’й Москвич, ’ми е Волга... и не я е спечелил, ’ми го е блъснала...

Семейни 03.10.2017 3,826 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Ало, мамо! Почна европейското! Той спря да ме познава! Или най-много да ми каже да ходя за бири! Викнах му хора от психиатрията! - Ужас! Прибраха ли го? - Не, дойдоха и седнаха заедно да гледат мача! Ной е събрал почти всички животни на Ноевия ковчег и е готов за отплаване. Стоят и чакат, водата се вдига, а те все чакат. По някое време Ной се обръща към жена си: - Добре де, съгласен съм, че трябва да изчакаме жирафите и не можем да отплаваме без тях. Ама защо трябваше да пращаш точно охлювите да ги викат? И така, да преминем към следващата урочна единица. Учителка по география в ЕГ Христо Ботев Кърджали - Зелено, на петна, скача. Що е то? - Жаба? - Не, десантчик. Мравките от един мравуняк щели да отиват на поход. Оставили един от събратята си да пази мравуняка и да го охранява. Връщат се след една седмица, а целия мравуняк опустошен, сринат до основи, почти нищо не останало от него. Пред него седи пазача и се скъсва да се смее. - Какво става тука? - питат го. - А, идва мечката, бесня тука, разруши всичко! - Е, ти що се смееш тогава? - Щото и отмъстих жестоко! - Как??? - Ами, докато тя тука вилнееше, прибягах до нейната бърлога и така зверски се изсрах в средата, че дълго има да ме помни! ! ! :-)