Вторник, 6 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 9°
Един американски гражданин решил да обиколи провинцията. Както си вървял по пътя към едно ранчо видял отстрани на един камък да седи един фермер. - Добър ден. Как е работата? - А, аз май съм късметлия. Преди два дни трябваше да окося тревата, ама мина едно торнадо и изкорени всичко, та ми свърши работата. - Е, тва си е късмет. И какво? - Ами, вчера трябваше да паля изкоренените дървета и храсти, ама стана прериен пожар и опустоши всичко, та ми свърши работата. - Ама наистина си голям късметлия. И сега какво правиш? - Ами, сега чакам да ни раздруса земетресение та да извади картофите.
Разни 2,630 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Дебело, небръснато и скача - що е то? - Борец на дискотека. - Е, и как е животът след сватбата? – пита една приятелка друга. - Проблеми със секса имам... - Какво е станало? - Само да почнем и мъжът ми се появява на вратата. Мъж се прибира ненадейно в къщи и заварва жена си да търка пода по нощница. Гледката го възбужда, той й вдига нощницата, сваля си панталоните и пристъпва към действие. Когато всичко свършва, мъжът се отдръпва и с всички сили й удря една плесница по задника. - Бива ли така, скъпи! - възкликва жената. - Та ние прекарахме чудесно! - Да, но ти въобще не погледна назад, за да видиш кой съм, - отвръща мъжът й. При всички хора мозък се появява още в зародиш, при някои така си и остава и после. Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!