Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в
Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо,
с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни
момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да
се научи да свири на нея. Когато след две години войникът
се прибира в къщи, прегръща жена си и казва:
- Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага!
- Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника.
- Чу ли, че Ейяфятлайокутъл се е събудил?
- А ти сигурен ли си, че не е Хванадалсхнукюр?
- Разбира се, Хванадалсхнукюр е около самия Рьойвархьопън, а
Ейяфятлайокутъл е близо до Бьортън Гунльойсон, ако пътуваш по посока на Вахтнайокутъл.
- Слава богу, защото имам роднини в в Хапнарфьордюр!
Ако сте прочели без да сричате този диалог - значи сте исландец.