Понеделник, 5 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 21°
- Календарът на Чък Норис прескача датата 1-ви април. Никой не може да се ебава с Чък Норис.
Любими Герои 2,539 прегледа
Следващ →

Още вицове

Кацнали космонавти на Марс и гледат почти същите хора като на земята,само малко по-високи. Всичко, разбира се било на високо технологично равнище, даже се хранили и придвижвали чрез компютър. Сприятелили се земляните с марсианците, поканили ги и те да погостуват на Земята и тръгнали да излитат обратно към дома, но при преброяването на екипажа установили липсата на един от членовете му. По едно време гледат през илюминатора навън тича техния човек, а след него търчи марсианка и крещи нещо. Успял той да стигне до кораба и вътре го питат: - Къде се изгуби, бе човек? - Ами, запознах се с една марсианка и я попитах как се правят при тях децата. Тя ми показа един компютър и ми вика: "За момче натискаш това копче, а за момиче това". После ме попита при нас как се правят децата и като й показах, тя ме подгони. Компютърът ми иска да купи. В комисията за борба с прането на мръсни пари: - Откъде взехте пари да приватизирате такъв огромен комбинат? - Имах завод, продадох го и добавих още малко пари. - А откъде взехте пари да приватизирате завода? - Преди това бях приватизирал един цех, продадох го, добавих малко и купих завода. - А откъде взехте пари да приватизирате цеха? - Бях купил една будка, продадох я, добавих още малко... - А откъде взехте пари да закупите будката? - Ааа, тях вече ги излежах! Бракоразводен процес. Съдията вика свидетел и хо пита: - Мъжът твърди, че сте спали с жена му? Признавате ли? - Не знам! Още не съм изслушал всички улики..! Едно изкуство винаги ще принадлежи на народа - изкуството по оцеляване. Възрастна дама от провинцията заминала за София. Когато се върнала, внуците я попитали: - Е, бабо, как беше, хареса ли ти? - О, да, простаците в столицата са намаляли значително. - Какво говориш, хората твърдят обратното?! - Съдете сами: когато навремето следвах там, почти на всеки ъгъл ми подсвиркваха, но и аз не им оставах длъжна: “Простак с простак!” Сега нямаше такова нещо...