Четвъртък, 20 август 2026 | Кърджали Слънчево 34°
- Всичко ви е наред, обличайте се. Впрочем, защо толкова често се проверявате? - Докторе, вие сте с най-нежните ръце... от всички гинеколози!
Лекари 3,853 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Ти знаеш ли защо слоновете имат червени очи? - Не. - За да се крият в малинаците. - Ти ме будалкаш, никой не е виждал слон в малинак. - Няма и да видят. Нали са се скрили. Пътували в тайгата с шейна БРЕЖНЕВ, ТАЧЪР, РЕЙГЪН и ТОДОР ЖИВКОВ. По едно време след шейната се паявила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: - Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изподкожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: - Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? - Че това за четирима стига ли? - казал Бражнев изваждайки шише водка от джоба си. Син на мутра се прибира вкъщи след последния учебен ден. Баща му го пита: — Е, сине, как завърши? — Ами, тате, 5 двойки… — Мале-е-е, голям бой ще падне! — Знам, тате, взел съм адресите на даскалите. Твоята мисия винаги е свързана със способността да даваш, да обичаш или да помагаш според възможностите си. Уейн Дайър С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Реклама — Зона 3 (728x90)