Вторник, 6 октомври 2026 | Кърджали Ясно небе 7°
Имало един много много черен град, в които имало един много много черен квартал. В квартала имало един много много черен блок ,в които имало един много много черен апартамент, в които апартамент имало двама много много черни хора, от които единия казал.. - Защо ни трябваше да ги палим тея гуми..
Разни 3,278 прегледа
Следващ →

Още вицове

Офицер от отдела за борба с наркотиците отива в една ферма и иска да провери района за растения, от които може да се правят наркотици. Фермерът казва: - Няма проблем, сър, само не ходете в ей онова поле... Офицерът избухва: - Мистър, аз представлявам щатската власт! И гордо вади значката от джоба си: - Виждате ли тази значка?! Тази значка ми дава право да ходям където пожелая, за да си свърша работата! Навсякъде! Без повече обяснения и говорене! Ясно ли се изразазих! - Окей, сър, - съгласява се фемерът - Можете да ходите, където си поискате, След пет минути фемерът вижда, че офицерът бяга с пълни сили, а след него тича разярен бика. Постепенно бикът почва да го настига. Фермерът си захвърля инструментите и притичва след тях, крещейки: - Значката! Покажи му шибаната си значка! - Докторе, помогнете, пред очите ми виждам зелени кръгове! - А вие какъв цвят предпочитате?... - Какво казва левият крак на блондинката на десния й крак? - Нищо. Те никога не се срещат... Трима приятели загиват при катастрофа. Естествено попадат на интервю със Свети Петър. Той ги огледал, видял, че са тъжни и решил да ги поободри: - Ей, момчета, я си представете вашето погребение, лежите си в гроба, такива едни нагласени, тържествени, около вас цялото семейство, приятелите. Какво бихте искали да кажат те за вас? Първият: - Ами, добре би било, да кажат - "Той беше добър човек, прекрасен родител, добър доктор, спаси много хора и остави следа в медицината." Вторият: - Аз пък бих искал, да кажат - "Той беше великолепен учител, остави трайна следа в душите на подрастващото поколение. Добър мъж, баща и приятел..." Третият: - Аз пък бих искал всички в един глас да се развикат: "Гледaй, гледай, той мърда!!!" Сега съм тъжен! Защо ли? Сега ще ви разкажа: Имах си гадже,тя се казваше Анета и ми казваше, че съм неиният принц. Обичахме се много до мига, в които получих следното писмо: Мили ми принце, Всеки път, когато се качвам на ку- лата на нашия малък замък в минути на отмо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен пощальонът. Но надеждите ми са напра- зни. Вече ми омръзна и затова знай,че пу- скам последното си писмо.Твоята Ане- тка повече няма да видиш и ще останеш с ху- бавите спомени. Имаш моята снимка. Дръж я в ръцете си! Всичко беше О.К.,докато не прочетох това писмо през ред!!!