Една баба имала син в града. Дошъл си той един ден, за да вземе нещо за ядене. Започнал да разказва, че всичко било скъпо, особено месните продукти. А много обичал шунка, която била непосилна за джобо му. Старата баба се засмяла и рекла:
- Иди ги разбери младите хора. Щом толкова им харесва шумката, да отидат в гората и да ядат колкото искат.
Родило се детенцето на Азис и Китаеца. Момченце.
Гости. Светски хроникьори. Радват му се, щипкат го.
Евгени Минчев отбелязва:
- Какво добро детенце, не плаче, от един час се смее.
Китаецът се обажда:
- Абе то, ако му махна биберона от дупето, веднага ще ревне.