Върви си едно борче по пътя и гледа - друго борче с превръзка на окото.
- Картоф, какво стана, нещо сбиване ли, какво...
- Абе мани, оня ден казвам аз на Пешо: Пешо, ония там не искам да го виждам повече - а той ми бръкна в окото.
Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.