Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
Съпруга съм на три деца. С човека обрахме пари и купихме тристаен апартамент. Една вечер звъни вратата. Звънеца чука. Отварям – нинджа. И без да каже нищо с карате – в бъбреците. Докато се усетя, ми би два шамара с крак и един на детето в гръбначния кош. От ударната вълна отлитам 20-30 метра. Абстрахираха децата. Човека го няма. Ако общината не вземе спешни мерки ще се самоубеся или ще изчезна безкрайно.