Първата Световна Война. Отива един сръбски войник на бръснар в българско село и казва на бръснаря:
- Я сом београдски юнак, ке ме бричиш без сапун!
- Добре, сядай.
Извадил бръснаря най-тъпия си и назъбен нож и започнал да го дере. Дере го, дере го, сълзи започнали да капят от очите на сърбина, но той трай. По едно време не издържал и казал:
Знайш ли, я не сом баш от Београда, море цапни малко сапун!
Младеж изпраща девойка от село на влака. На перона - тя е в купето провесена през прозореца - младежът й поднася букет от червени и бели рози. Девойката се протяга, поема го, вдиша от него дълбоко и възкликва:
- Много хубави червени рози!!!
А младежът отдолу:
- ИБЕЛИТИ СА ОТ МЕНЕ!!!
Да, ама тя го разбрала погрешно и:
- Много ми са плющи, ама влака ша тръгва...