На една жена умрял мъжът й. Тя пожелала да го кремират. Като се прибрала вкъщи, излязла на балкона с урната в ръка, отворила капачето, загребала с ръка от праха на мъжа си, издухала го в градината и казала:
- Грозна съм била, а?
Загребала втори път и отново издухала праха в градината:
- Криви ми били краката, а?
На третия път издухала всичко от урната и казала:
- Не съм можела да духам, а?
Петдесет годишнина на дама. Много гости, лукс обстановка. Става съпругът и вдига тост за празника на съпругата си:
"Пия не за твоите 50 години, когато си кисела като зелка. Пия не за твоите 35 години, когато беше като френски коняк. Пия не за твоите 25 години, когато беше като пенливо шампанско. Пия за твоите 17 години, когато беше като сочна праскова!"
Гостите са силно притеснени и със страх поглеждат към рожденичката. Тя достолепно се изправя с чаша в ръка и отговаря:
"Пия не за моите 17 години, когато бях сочна праскова, но ти ме взе наядена. Пия не за моите 25 години, когато бях като пенливо шампанско, но ти ме пиеше с приятели. Пия не за моите 35 години, когато бях като френски коняк, но ти ме делеше с комшията. Пия за моите 50 години, когато съм кисела като зелка, с която ти с удоволствие би замезил, ако не ти беше твърде тъп ножа, за да я нарежеш!"