Джон е на 30 години,повечето му приятели отдавна са се оженили, но Джон продължава да сменя приятелка след приятелка.
Накрая негов колега го пита:
- Какво ти става, да не би да търсиш съвършената жена? Не можеш да намериш нито една подходяща?
- Не, непрекъснато срещам страхотни момичета, но като ги доведа в къщи, майка ми не ги одобрява. Така че продължавам да търся.
След време колегата отново го попитал:
- Джон, намери ли подходящото момиче? Някое, което да прилича на майка ти?
- Да, открих едно като нея. Мама я обожава, двете веднага се сприятелиха.
- Сгодихте ли се вече?
- Не, баща ми не може да я понася.
- Господин съдия, искам незабавен развод!
- Защо, госпожо?
- Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство.
- Вярно ли е това, господине?
- Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.