Лети пътнически самолет. Пилотът казва по уредбата:
- Уважаеми пътници, пожелаваме ви приятен полет с нашата авиокомпания. В момента се намираме на 10 000 метра височина, движим се с 900 км/ч, температурата навън е минус 30 градуса, ... а-а-а-а! Ужас! Какво е това бе! Мамка му! А-а-а-а!
Тишина. След малко пилотът продължава със спокоен глас:
- Уважаеми пътници, моля да ме извините за този изблик, но стюардесата ме поля с кафе. Знам, че не трябва да губя контрол, но да ми бяхте видели панталона отпред...
Глас от салона:
- Мамка ти! Ела да видиш пък моя панталон на какво стана отзад!
Самолета излита. Пилота приветства пътниците по радиото:
-Добре дошли на борда, аз съм вашият капитан, приятно пътуване...
След това, обаче забравя да изключи уредбата и започва разговор между него и помощника:
-Е, е две седмици на твърда земя, така съм загорял, сега като си пийна кафето ще повикам някоя стюардеса да ни врътне по една свирка.
Естествено това се чува в салона и всички са шокирани, особено стюардесите. Една се затичва по алеята към кабината, за да предупреди, че уредбата е все още включена. Препъва се, изправя се запъхтяна и една баба от съседната седалка я хваща за ръката и я успокоява:
-Не бързай чедо, сигурно още не са си изпили кафето пилотите!