Вицет — Кърджали

На урок в начално училище на чина заедно с Иванчо седи инспекторът. Учителката пише на дъската, но изпуска тебешира. Навежда се и пита: - И така, деца какво имаме? Иванчо вдига ръка и казва: - Егати задника! - Марш навън! - изкрещява учителката. Иванчо разсърден се обръща към инспектора: - А ти, като не знаеш, недей да подсказваш!

Иванчо и Марийка 03.10.2017 3,241 прегледа

Следващ →

Още вицове

Падне ли ви пердето пред очите, внимавайте да не ви се стовари и корниза върху главата. Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога и с мъдростта винаги да мога да разбера разликата между двете. - Читателите се жалват, че в списанието има прекалено много реклами... - Да са благодарни, че нямаме изскачащи прозорци! Установих, че причината за неземната ми красота се крие в безмерната ми скромност! Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво. - Защо плачеш, сине мой? - Инвалид съм аз, не мога да ходя. Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае. - Защо плачеш, дъще моя? - Защото съм сляпа по рождение! Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия... Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче. - Защо плачеш, момченце? - Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България... И седнал Господ и заридал заедно с него...