1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви заточили, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва…
1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита:
- Още ли не са ви застреляли, др. Жуков?
и отминава, пушейки си луличката.
Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака…
1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва:
- И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Семейство честват 50 годишния си юбилей. Мъжът се прибира подарява роза и казва:
- Скъпа когато беше на 20 години беше красива като тази роза.
После и подава една бутилка шампанско:
- Когато беше на 30 години беше буйна като това шампанско.
След това и дава кутия бонбони и казва:
- Когато беше на 40 беше сладка като тези бонбони.
Накрая вади бурканче кисело мляко и й казва:
- Мила сега пък когато си на 50 години си кисела като туй мляко.
Съпругата обидена от тези негови думи отвръща:
- Когато бях на 20, като тази роза ти я подаряваше на други. На 30 бях буйна като туй шампанско но ти го пиеше с твоите приятели. На 40 години бях сладка като тези бонбони но ти беше диабетик. А сега когато съм на 50 и съм кисела като това кисело мляко защо мама му стара няма една краставица да направим един таратор?