Дъждовен,студен ден.Рибар клечи край реката час-два и
се прибира по рано от предвиденото.Жена му спи.
Вмъква се зад нея тихичко,за да не я събуди.
- Дойде ли?
- Ъхъ.
- А моя смотаняк отиде в този студ за риба.
Далечната 1980.Седим в любимото заведение където обикновено се събира компанията.От скоро имаме и първата семейна двойка в компанията.Мъжът ,който е със страхотно чувство за хумор.обеснява на съпругата на всеослушание:
Жена ,искам да ти кажа ,че ние с теб вече сме едно цяло.Да знаеш,аз като е.а ние е.ем.Тебе като е.ат ,нас е.ат.