Четвъртък, 19 ноември 2026 | Кърджали Разкъсана облачност 20°

ПБ пощади малките търговци на храни от данък „свръхпечалба“

Шефът на бюджетната комисия Константин Проданов от ПБ внесe промени между първо и второ четене на облагането с данък "свръхпечалба". Свали оригинала
Шефът на бюджетната комисия Константин Проданов от ПБ внесe промени между първо и второ четене на облагането с данък "свръхпечалба".

За второто четене на закона се предлага по-висок праг на оборотите и изключване на търговците на едро

Управляващата партия „Прогресивна България“ смекчава условията за облагане на свръхпечалбата на фирмите, които се занимават с търговия на храни.

Прагът от 5 млн. евро годишен оборот за попадане в обхвата на новия налог се вдига на 25 млн. евро, предвижда текст, внесен от депутатите Константин Проданов и Стефан Белчев за второто четене на измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Освен това те предлагат изрично да се посочи, че допълнителният налог ще се начислява само на търговците, които продават храни на крайни потребители.

В приетите на първо четене промени се предвиждаше всички търговци на храни с обороти над 5 млн. евро за 2026 г. да подлежат на допълнителното облагане с 33% за свръхпечалбата, реализирана в периода 2020-2025 г. Това предизвика остри критики, защото регионални малки търговски вериги с по 3-4 магазина и дори самостоятелни търговски обекти щяха да бъдат обложени с данък „свръхпечалба“. Освен това под ударите на новия налог попадаха и голяма част от търговците на едро на храни, които сега се предлага съвсем да бъдат изключени от допълнителното облагане.

В мотивите си депутатите от ПБ посочват, че „данъкът не трябва да засяга фирми с ограничен мащаб на дейността, за които прилагането на режима би създало несъразмерна тежест“. Заради това се предлага повишаване на прага на нетните приходи от продажби за 2026 г.

От еднократния 33% допълнителен данък „свърхпечалба“ правителството смята да събере догодина 800 млн. евро. Този данък ще бъде наложен на банки, застрахователи, мобилни оператори, фирми за бързи кредити, обменни бюра и търговци на храни, които при новите предложения ще се сведат само до големите търговски вериги. Как тези промени ще се отразят на сумата, заложена вече като приход в бюджет 2027, не е ясно. По данни на зам.-министъра на финансите Людмила Петкова от търговците на едро на храни очакванията бяха да бъдат събрани 167 млн. евро, които сега отпадат. От търговците на дребно на храни разчетите на МФ бяха за 267 млн. евро данък „свръхпечалба“, но с повишения праг на оборота тази сума би трябвало да намалее значително.

От ПБ вкарват и редица допълнителни текстове, които разписват как точно ще се определя свръхпечалбата и ще се начислява 33%-ният налог, защото текстовете на Министерството на финансите бяха непълни и пораждаха редица въпроси.

Посочва се, че данъчната основа за облагане с данък върху свръхпечалбата е разликата между данъчната печалба за 2027 г. и средната стойност на данъчните печалби за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г., увеличена с 20 на сто. За новоучредени през 2026 г. и 2027 г. дружества данъчната основа за облагане с данък върху свръхпечалбата е данъчната печалба за 2027 г.

Освен това се уточнява, че режимът на допълнително облагане ще се прилага само за дружества, които за 2027 г. са формирали данъчна печалба. Тази корекция е в отговор на критиките на опозицията, че управляващите вместо да облагат печалба на практика се канят да облагат обороти дори и на фирми, които са на загуба.

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход