България трупа дългове с опасна скорост и резултатът от тази безотговорна политика е налице - заемите стават все по-скъпи. 

В понеделник Министерството на финансите пласира на вътрешния пазар 10-годишни държавни ценни книжа за 100 млн. евро при доходност 4.64%. За сравнение подобна емисия през август бе пласирана при по-ниска доходност - 4.34%, а в началото на годината, през февруари, доходността бе 3.84 на сто. 

Тези проценти очертават ясна негативна тенденция - доверието към финансовата стабилност на държавата намалява и затова заемите за хазната стават все по-скъпи.

Случва се точно това, което икономистите наричат дългова спирала - колкото повече задлъжнява държавата, толкова по-бързо се увеличават разходите за обслужването на борчовете й.

За тази година се очаква лихвените плащания да надхвърлят 1 млрд. евро, за 2027 г.  ще нараснат до 1,4 млрд. евро, а за 2028 г. прогнозата е, че ще струват на бюджета 2 млрд. евро.  

Според бюджетната макрорамка задълженията на държавата ще достигнат 37.7 млрд. евро в края на 2026 г., през 2027 г. ще се качат до 44,7 млрд. евро, а следващата година може да надхвърлят 50 милиарда. 

Години наред България се състезаваше с Естония за титлата "Държавата от ЕС с най-нисък дълг". Разпускането на бюджетната дисциплина обаче доведе до нуждата дупките в хазната да се пълнят с пари назаем и така страната ни изпадна от челната тройка на отличниците в ЕС по нисък дълг. 

Една от най-силните критики срещу сегашното правителство е, че не прави усилия да измъкне България от дълговата спирала и че обслужването на заемите ще става все по-тежко бреме за данъкоплатците.

Според статистическите данни при население 6 423 307 души и при държавни заеми за общо 34.8 млрд. евро през 2025 г. на всеки българин са се падали 5417 евро държавен дълг. Прогнозата за 2028-а е, че държавата ще има 50 млрд. евро борчове, което прави 7836 евро на калпак.