Комисията за защита на потребителите (КЗП) подготвя санкции от 10 000 до 50 000 евро за всеки артикул, при който бъде установено необосновано поскъпване. Търговците ще трябва да докажат, че увеличението на цените спрямо началото на август е оправдано от промени в разходите им, обясни пред Нова телевизия председателят на комисията Мая Манолова. По думите ѝ проверките са насочени основно към хранителните продукти.

Търговските вериги трябва да представят доказателства, че промените в доставните цени оправдават поскъпването на стоките в магазините. При липса на такива обосновки КЗП ще налага тежки санкции.

Манолова коментира и данните за надценките при основни храни, събрани от КЗП, Комисията за защита на конкуренцията, КНСБ и експерти въз основа на отчетите на търговските вериги. Според представената информация надценките при някои млечни продукти достигат 141%. Председателят на КЗП заяви, че е получила и сигнали от граждани за още по-високи стойности, особено при маслото.

Данните обхващат млечни продукти, плодове и зеленчуци от малката потребителска кошница. За сравнение Манолова посочи, че обичайните надценки в Европа са значително по-ниски – между 15% и 25% в Германия, около 23% във Франция, а при зеленчуците могат да достигнат 40%. Средното равнище за Европа е около 25%, по думите ѝ.

КЗП ще санкционира и заблуждаващи търговски практики, включително неправилно обозначаване на произхода на стоките. Манолова даде пример с картофи, представени като български, въпреки че са били вносни.

Комисията ще настоява и за намаляване на цените на основни продукти като мляко, масло, сирене и боб. Манолова заяви, че ще търси възможности за по-сериозни санкции, включително глоби, обвързани с оборота на търговците.

След проверките в хранителния сектор КЗП планира да насочи вниманието си и към цените на лекарствата, банковите такси и мобилните услуги.

Веригите: Надценката не означава печалба

Големите търговски вериги оспориха изводите на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за надценките на хранителните стоки и обвиниха институцията, че представя подвеждаща информация и използва единични примери, за да създава погрешна представа за ценообразуването. От Сдружението за модерна търговия настояват за обективен анализ, който да отчита разходите по цялата верига – от производителя и вносителя до крайния потребител.

Според търговците комисията смесва понятията „брутна надценка“ и „чиста печалба“. В надценката се включват ДДС и разходи за транспорт, съхранение на хладилни стоки, електроенергия, наеми, заплати, осигуровки и загуби от развалена продукция. От бранша посочват, че след приспадането на тези разходи нетната печалба на търговците е около 3%.

Веригите критикуват и начина, по който КЗП представя данните от проверките си. Според тях публично се открояват отделни артикули с най-високи надценки, без да се показват средните стойности за целия асортимент. Така, по думите им, се създава сензационна картина, която не отразява цялостно пазара.

В подкрепа на позицията си търговците се позовават на данни на Евростат, според които общото ценово равнище в България е около 62,5% от средното за ЕС. Цените на храните са 92,6% от европейското равнище, а при хляба, зърнените храни и месото показателите са между 71% и 81%.

От Сдружението за модерна търговия посочват още, че цените на определени продукти се влияят от зависимостта на българския пазар от вносни стоки и суровини, както и от движението на международните борсови цени. Според сектора тези фактори трябва да бъдат взети предвид, преди поскъпването да бъде определяно като спекулативно.