Нобеловата награда за физиология или медицина за 2026 г. беше присъдена на трима учени - Карл Дайсерот, Петер Хегеман и Георг Нагел - за работата им по разработване на техника за декодиране на вътрешните механизми на мозъка.

Този метод – известен като оптогенетика – действа като „светлочувствителен превключвател“, позволяващ на учените да „картографират кои клетки са отговорни за коя функция“ в мозъка, каза Анна Ведел, член на Нобеловия комитет, който обяви престижното отличие в Швеция в понеделник.

Немските изследователи Хегеман, на 71 години, и Нагел, на 73 години, открили протеин във водорасли, известен като каналродопсин, преди американският учен Дейсерот, на 54 години, „да трансформира протеина в превключвател, контролиран от светлината, за нервните клетки“, се казва в изявление на комисията. Тази работа е „положила основите за нова ера в невронауката“, добави комисията.

Чрез този метод, изследователите могат да идентифицират и дори да контролират невронните вериги, които управляват „специфични спомени, чувства и поведение, свързани с неврологични и психиатрични разстройства“.

И тримата лауреати бяха „много изненадани“, когато научиха за наградата си малко преди публичното обявяване, каза генералният секретар на комисията Томас Пърлман.

„Карл Дайсерот беше много уморен, когато отговори, определено спеше, но се събуди... И тримата казаха едно и също нещо - че смятат за абсолютно прекрасно да получат наградата с другите двама“, отбеляза Перлман при обявяването на наградата.

Наградата подчертава „дълбокото въздействие на област, която коренно е променила начина, по който учените разбират мозъка и нервната система“, каза в изявление Дейвид Пендълбъри, ръководител на изследователския анализ в Института за научна информация на Clarivate.

„Признанието на Нобеловия комитет подчертава изключителното влияние на тази работа, която трансформира невронауката, като позволи на изследователите да използват светлината, за да контролират и изучават прецизно невронната активност“, добави Пендълбъри.

„Нова ера в невронауката“

Откритието започва с любопитството на Хегеман към поведението на едноклетъчните водорасли, известни като Chlamydomonas , които са способни да плуват към източник на светлина. В началото на 2000-те години той и Нагел откриват каналродопсин, протеин, намиращ се на повърхността на Chlamydomonas, който е необичайно светлочувствителен и генерира електрически импулси. Независимо в коя клетка поставят протеина, тези клетки стават светлочувствителни.

Дейсерот, който е работил в психиатрична клиника, преди да стане неврохирург, надгражда откритието си, като въвежда гена, който кодира протеина, в нервните клетки на плъхове. Чрез осветяване на нервните клетки, той успява около 2007 г. да контролира движението на мустаците на мишките.

Работата бележи началото на развитието на областта на оптогенетиката, което сега означава, че изследователите могат да разберат кои нервни клетки в мозъка контролират различните функции. Например, Нобеловият комитет заяви, че оттогава учените са идентифицирали невронни вериги, които управляват болката, социалното поведение, жаждата, консумацията на храна, наградата и вниманието.

Намирането на начин да се научи за ролята на специфични мозъчни региони в психичните функции „трансформира начина, по който изучаваме неправилно функциониращи вериги при психични разстройства“, каза в имейл Андреа Бенучи, професор по биология и експериментална психология в университета „Кралица Мери“ в Лондон.

„Способността за активиране или заглушаване на неврони в мозъка с помощта на лазерна светлина отвори вратата към безпрецедентна прецизност“, каза Бенучи пред CNN.

Надеждата е, че оптогенетиката ще доведе до нови медицински лечения, както и до по-дълбоко разбиране на психиатрични и неврологични разстройства като депресия, тревожност, шизофрения, болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон.

Изследователи в областта на оптогенетиката се опитват да възстановят зрението при хора, които са ослепели поради ретинит пигментоза, заболяване, което разрушава пръчиците и конусите на окото.

„Когато в ретината на сляп човек вкараха протеин, подобен на каналродопсин, той възвърна част от зрението си. Използвайки специални очила, излъчващи светлина, човекът успя да разпознава и хваща предмети на маса“, се казва в съобщение на Нобеловия комитет.

Друга област на изследване се стреми да използва оптогенетиката за подобряване на кохлеарните импланти за загуба на слуха.

Тримата лауреати ще си поделят по равно наградния фонд от 12 милиона шведски крони (1 200 000 долара). Още четири Нобелови награди – за физика, химия, литература и мир – ще бъдат връчени по-късно тази седмица, преди Нобеловата награда за икономически науки да бъде връчена следващия понеделник.