Правителството е длъжно да обясни защо скачат цените на горивата и какво върши Евгени Симеонов там

Скочат ли цените на горивата, всяка власт, независимо дали е служебна или редовна, се втурва да приема антикризисни мерки и се чуди кого по-напред да компенсира за нарасналите разходи. 

Обикновено управляващите гледат да дадат по малко, но от сърце, на възможно най-много „уязвими“ групи от населението и засегнати бизнеси, определяйки решенията си като най-справедливите и правилните на фона на изтънелия държавен бюджет. Накрая ефектът е мижав, дори никакъв - животът си поскъпва въпреки правителствените мерки, а много често и точно заради тях.

Така беше преди три години, когато правителството на Кирил Петков реши да опрости на всички собственици на автомобили по 25 стотинки от всеки зареден литър бензин, дизел и пропан-бутан. Мярката действа половин година - от 1 юли до 31 декември на 2022 г., и струваше 190 млн. лв. от джобовете на всички данъкоплатци.

Тя отнесе много критики от икономисти и представители на бизнеса, включително и от Европейската комисия, тъй като облагодетелстваше предимно хората с достатъчно доходи, които могат да си позволяват да зареждат гориво начесто и в големи обеми въпреки високите им цени. В същото време мярката изкуствено стимулираше потреблението на горива, което пък поддържаше цените им високи.  И в крайна сметка не доведе до спад на инфлацията -  от пиковите нива от 18.7%  през септември 2022 г. инфлацията завърши годината с 16.7%.

Сега ще се раздават еднократно по 50 евро на човек от най-уязвимите групи, без значение дали карат автомобили. На практика това си е извънредна социална помощ преди изборите за тези, което вече са на социално подпомагане заради доходи под линията на бедност (близо 550 000 души ще получат общо 30 млн. евро). Правителството смята, че чекът от 50 евро е достатъчен да покрие нарасналите им разходи в последните три месеца на годината - основно за храна и транспорт.

„Няма да раздаваме хеликоптерни пари“, зарече се вицепремиерът Александър Пулев, докато обясняваше, че компенсации ще има и за транспортния сектор и земеделците, а общата сума е 300 млн. евро.

Според наблюдатели сегашният антикризисен пакет е по-справедлив, защото няма да се дават пари на калпак. Други обаче провидяха просто купуване на народната любов от властта непосредствено преди президентските избори.

Стари помощи на нов глас

Повече от половината от въпросните 300 млн. евро ще отидат при земеделците под формата на по-големи отстъпки от акциза на дизела, който използват в своята дейност, и компенсации за нарасналите цени на торовете. Става дума за 170 млн. евро, които всъщност правителството на Румен Радев обеща и гласува още с приемането на държавния бюджет за 2026 г. през юли - т.нар. „иранска помощ“. Досега от тези пари не е изплатено абсолютно нищо, защото България чака одобрение от Брюксел. Защо обаче правителството ги обяви като нещо ново заедно с помощта за бедните? Вероятно, за да изглежда антикризисният пакет по-солиден, а правителството - по-щедро.

По същия начин управляващите за втори път обявиха договорена вече помощ за транспортните фирми в бюджета - 55 млн. евро за компенсация на повишените тол-такси за тежкотоварния превоз. До миналата седмица фирмите още подаваха заявления за помощта, сега чакат АПИ да ги провери, а плащанията ще стават в края на годината.

Към тази помощ правителството сега добавя компенсации за междуградския, ученическия и медицинския транспорт (линейки). Не беше посочено за каква сума, отделена от бюджета, става дума.

Недоумение буди защо правителството реши да подпомогне специално и ползвателите на автомобили с газови уредби, като временно премахне акциза на пропан-бутана. Първо, това е горивото, което най-слабо е поскъпнало през последните месец-два. Дизелът достигна рекордна в историята си стойност у нас от 2 евро за литър, бензин А95 също отбеляза рекорд с 1,70 евро за литър, а LPG е 0.69 евро за литър - доста под пика от 0,82 евро, отбелязан през пролетта.

Освен това делът на автомобилите с газови уредби у нас е едва 13%, но пък те са много използвани в таксиметровия бранш. Критиците веднага заподозряха лобистки интереси зад премахването на акциза за пропан-бутана. Предстои да видим къде ще отиде разликата - изцяло в джобовете на таксиметровите шофьори или ще се отрази все пак в цената. От опита с ресторантьорите, които си прибраха разликата от намаления ДДС, не сме оптимисти като потребители.

Политици от опозицията също скочиха срещу допълнителните компенсации за земеделците, обяснявайки, че те ще стигнат единствено до двайсетина едри зърнопроизводители. Тук не са прави, защото има таван от 50 000 евро на помощ. Дори и да не могат да бъдат изключени свързаните фирми, едва ли един земеделец може да получи компенсации за милиони. Разчетите на земеделското министерство показват, че помощта за дизела ще стигне до 14 861 фермери, а за торовете – до близо 41 000.

Определената сега по-голяма отстъпка от акциза на земеделския дизел в размер на 44 евроцента за литър, обаче ще бъде получена някъде в края на годината, така че отражение на крайните цени на хранителните продукти скоро няма да видим. 

Въпроси без отговор

Правителството ни дължи обяснение защо у нас цените на горивата, и особено на дизела, полетяха нагоре последните два месеца, та станехме първенци по поскъпване в ЕС - с 35% през август. Нямаме дефицит на петрол и горива за разлика от други европейски държави, а котировките на петрола дори не са толкова високи, колкото бяха през пролетта.

Единствената рафинерия у нас - „Лукойл Нефтохим“, от една година е под надзора на държавата, след като попадна под американски и британски санкции заради руския си собственик. Т.е. държавата, чрез своя особен търговски управител, има лостове да следи рафинерията да не печели прекалено много в тези мътни времена за сметка на българския потребител.

Както отбелязват икономисти - преди да харчи пари от бюджета за компенсации заради поскъпналите горива, правителството да обясни на обществеността с какъв марж за вътрешния пазар работи рафинерията-монополист. Защото няма никаква информация въпреки обещанията за одит на компанията.

Според някои експерти маржът е огромен и е добре да знаем на какви цени „Нефтохим“ купува суровината, при какви разходи я преработва и да се види колко от сегашното поскъпване на горивата идва от международните котировки на нефта.

Според други, е любопитно да се разбере на какви цени швейцарският собственик  „Литаско“ осигурява нефта за бургаската рафинерия, след като разблокира ограниченията й да купува суров петрол заради невърнат заем. Може да се окаже, че изкуствено се надува цената на суровината, която влиза в рафинерията, а тя от своя страна, за да не е на загуба, е принудена да вдига цените на продукцията си. В този случай имаме класическо източване на „Лукойл Нефтохим“, каквото е имало години наред.

Особеният управител Евгени Симеонов, назначен от новото правителство на Радев, се държи повече като служител на „Лукойл“, отколкото като представител на държавата, обяснявайки как рафинерията работи с високи обороти и с минимална надценка, при все по-растящи разходи. И без капка руски нефт. Той трябва да даде отговори на всички тези въпроси, защото нали затова е пратен там - да защити националния интерес.

МИЛА КИСЬОВА