Европа се насочва към по-студените месеци с най-ниските запаси от природен газ от 13 години, което вече предизвиква сериозно безпокойство сред търговците на енергия. Експерти предупреждават пред The Guardian, че ако темпът на нагнетяване на газ в хранилищата остане толкова слаб, пазарът може да се изправи пред значително по-висока ценова волатилност през зимата. В последната седмица на август газохранилищата в ЕС са били запълнени на около 63%, при средно равнище от 80% за този период през последните години.

Това е и едно от най-ниските нива, регистрирани някога в края на август.

Според анализатора на газовия пазар и преподавател Грег Молнар при сегашния темп на нагнетяване Европа вероятно ще започне отоплителния сезон със запаси, които са с около 20% под средното за последните пет години. Това би било най-слабото равнище от 2013 г. насам.

Ниските наличности увеличават риска от резки движения на цените през зимата, особено ако Европа бъде засегната от продължителни студени периоди или от време с малко вятър, което би повишило потреблението на газ.

Уязвима е и Великобритания. Страната е сред най-големите потребители на природен газ в Европа, но разполага с едни от най-малките капацитети за съхранението му. Обичайно Великобритания компенсира това чрез доставки по тръбопроводи от Европа или с втечнен природен газ, транспортиран с танкери от САЩ и Близкия изток.

В ЕС попълването на запасите също изостава от поставената, макар и вече смекчена, цел от 80% запълняемост преди началото на зимата. Ситуацията се усложни след войната между САЩ и Израел и Иран, която доведе до сериозни сътресения в износа на петрол и газ от района на Персийския залив.

За изчерпването на европейските запаси допринесоха и други фактори. Краят на миналата зима беше по-студен от обичайното, а през летните горещини в Европа газовите централи произвеждаха повече електроенергия от нормалното. В типична година именно през летните месеци хранилищата се запълват най-активно, когато търсенето и цените са по-ниски.

През по-голямата част от лятото цените на природния газ в Европа останаха сравнително спокойни заради очакванията, че Ормузкият проток ще бъде отворен и доставките от Близкия изток ще се възстановят, което ще позволи на европейските страни да натрупат необходимите запаси. Пазарът вече не очаква това да се случи скоро, което води до своеобразна „зимна паника“ на европейския газов пазар през последната седмица, посочват експертите пред изданието.

Засега не се очаква Европа да остане физически без газ през зимата, но търговците се подготвят за значително по-високи цени. Основният европейски газов индекс през последните седмици достигна над 68 евро за мегаватчас (MWh) – най-високото му равнище от три години и повече от два пъти над цената в началото на годината.

Причината е и очакването европейските купувачи да трябва да се конкурират с азиатските пазари за ограничените количества втечнен природен газ, когато температурите започнат да падат.

Проблемът е особено сериозен в Западна Европа, където запасите са значително под нивата в страни като Италия и Полша.

Германия, която разполага с най-големия капацитет за съхранение на газ в Европа, е с хранилища, запълнени приблизително наполовина. В Белгия и Нидерландия, които са пряко свързани с британския газов пазар чрез тръбопроводи, нивата са съответно около 51% и 45%.

България влиза в зимата с по-малко газ от средното за ЕС

Газовите хранилища в България са запълнени на 57,29%, което поставя страната под средното равнище за Европейския съюз. Към 24 август запасите в ЕС са достигнали 62,99%, а в Румъния и Хърватия – съответно 68,51% и 68,59%.

Разликата спрямо средното за ЕС е 5,70 процентни пункта, а спрямо съседните Румъния и Хърватия – повече от 11 пункта.

По-ниските запаси не означават автоматично, че България ще остане без газ през зимата. Те обаче оставят по-малък буфер при продължително застудяване или нови проблеми с доставките. При подобен сценарий страната ще трябва да разчита в по-голяма степен на текущия внос и на развитието на регионалния пазар.

Ситуацията може да се усложни още повече при студена зима. По-високото потребление ще изчерпва по-бързо наличните количества, докато ограничените запаси ще намаляват възможностите за реакция при внезапен спад на доставките.

Допълнителен натиск идва и от европейския енергиен сектор. Горещото и сухо лято ограничава производството от някои водноелектрически и ядрени централи, което увеличава ролята на газовите мощности за производството на електроенергия и съответно потреблението на природен газ.

Затова за България комбинацията от по-ниски запаси, високи цени и несигурност около международните доставки е по-съществена от самия процент на запълване. При продължителен ценови натиск поскъпването на газа постепенно може да се отрази върху бизнеса, електроенергията и в крайна сметка върху домакинствата.