С психолога Севгюзар Ходжа разговаря Анелия Крумова, наш кореспондент за Кърджали
Анелия Крумова
Настъпи трудно време. Нечувано. Невиждано. Неочаквано. Пълно с безброй въпросителни. Лишено от всякакви отговори. Вероятно Земята си взима своята заслужена почивка. Вероятно всичко пагубно, което й причинявахме много време, сега се връща при нас. Време е да се опомним. Ламтяхме свирепо, за да грабнем всички корони. Сега, никой не иска „короната“. Искаме здраве. Ех, най-после се опомнихме, че то е най-важното… И дано се опазим. Дано да бъдем отговори. Нашата отговорност е чуждото спасение. А чуждото понякога е много близко. Аз си оставам вкъщи, но не се презапасявам. Страхувам се, но полагам усилия страхът ми да не се превръща в паника. Днес проведох онлайн разговор с психоложката Севгюзар Ходжа, тя също сподели, че не се поддава на паниката. Разговорът с нея беше много полезен за мен, затова реших да го споделя и с читателите на Алтернатив Прес!
–Съществува ли чувството на паника у вас?
-Не, нямам чувство на паника. По-скоро поради тази ситуаци в мен се пораждат много въпроси… Дали сме подготвени психически и духом за това? Дали болниците са готови, ако наистина се увеличи броят на болните? Отговорни ли са всички към себе си и другите? Може да се каже, че съм притеснена за всички около мен, виждам страх в очите им, а това е пагубно за имунната система.
–Какви мерки ще предприемете, за да се опазите?
-Вкъщи е чисто и уютно, аз обичам да съм у дома, да притихна в моя кът с чаша чай и книга и да слушам тишината. Да чуя себе си и да медитирам.
–Вие купихте ли си запаси за месеци напред? Защо в магазините е пълно с хора, които пазаруват панически?
-Не съм се запасила. Преди три дни пазарувах последно. Винаги пазарувам по малко и прясно. Ето, днес няма вече нищо вкъщи и ще изляза на пазар, с необходимите предпазни мерки. Да не забравяме, че положението е извънредно, а не военно. Страхът поражда паника, а това поражда неконтролируемост. Призивът ми е всеки да пазарува от това , от което има нужда, за да има и за другите.
–В такъв момент контролът е много важен за хората. Какво бихте ги посъветвали, за да си върнат усещането за контрол?
-За първи път след втората световна война сме поставени в много сложна ситуация. Задължително е нужно да проявим отговорност към себе си и другите, да пазим себе си и тях. Да мислим като едно цяло, да не позволим страхът да ни обземе, да сме силни и търпеливи. Самоконтролът е много труден, нужни са много воля и постоянство, но не е невъзможен. Нека всички да се постараем да сме спокойни и дисциплинирани . За да сме спокойни, добре е да обърнем поглед към себе си. Към нашият Аз. Да се запитаме – Какво обичах да правя? За какво мечтаех? Сега , когато имаме нужното време, да го отделим на себе си, на семейството си, на децата си, на любимата книга, да рисуваме, да пеем, танцуваме… Всичко това ще ни отпусне, ще ни успокои и най-вече няма да ни е скучно.
–Вие какво ще правите, докато сте си вкъщи? Споделете ваши предложения за интересни занимания с нашите читатели.
-За мен не е трудно да съм у дома, сама със себе си. Обичам много природата, почти всеки ден с още няколко приятелки бродим по горите, около нас е пълно с красиви местности за походи и излети. А когато съм у дома се наслаждавам на тишината, на книгата, на любим филм. Ежедневно правя йога, пилатес и медитирам. Правя неща, които обичам, които ме зареждат и ме отпускат. Никога не ми е скучно или безинтересно. Също така обичам да пея и да танцувам.
Алтернатив прес
