Родостица-стожерът на България

Цар Калоян

В епохалните воини на великия български цар Калоян с кръстоносците има едно име, което е свързано с Източните Родопи-замъка Родостица. Той е бил стожер на границата между Българското царство със престолнина Търново и Латинската империя със столица Цариград.

Непосредствено след величавата победа при Одрин през 1205 г., когато Калоян пленява император Балдуин следват поредица от походи в Тракия. Срещу българският владетел се изправя братът на латинския император Анри. Той търси реванш за катастрофалното поражение. Ето какво пише за една от маневрите на Калоян през 1206 г. латинският хронист Жофроа дьо Вилардуен: „И тогава пристигна в лагера на франките новината, че Йоанис се е установил в един замък, който се нарича Родестюик. И на сутринта войската на франките потегли и язди към тази посока, за да търси битка. А Йоанис се махна и язди назад към своята страна”.

Предали сме имената на българският владетел и на крепостта със старофренската им изговор, както са в оригиналния текст. На български името на замъка е Родостица. Намира се над река Арда на границата между България и Гърция в землището на ивайловградското село Хухла.

Благодарение на факта че близо век е бил във строго охранявана гранична зона се е запазил почти изцяло.

Опит да локализира замъка прави преди 50 години археологът проф.Стамен Михайлов. Пръв свързва пограничната крепост със споменатата от Жофроа дьо Вилардуен Родостица проф.Божидар Димитров. По негова инициатива през 2004 г. тук започват редовни археологически разкопки. Те се ръководят от археолога Ивайло Кънев.

Културният пласт е запазен на дълбочина от 2,20 м. и обхваща периода ІV-ХІІІ век. В най-високата част е открита голяма обществена сграда с мощни зидове и фрагменти от мраморни колони. Според находките тя е построена през ІV век, а през първата половина на VІ век е станала жертва на опустошителните славянски и аварски нашествия. Поради ключовото си място Родостица е пограничен форт между Първото българско царство и Византийската империя. Тя е пазела входа на Родопите. По поречието на Арда е минавал древния път за вътрешността на планината. Доказателства за ранно българско присъствие са откритите старобългарски апликации и коланни накрайници. Живота на крепостта продължава и по време на византийското владичество. Откри се некропол от ХІ век с богати погребения. Замъкът е изоставен през първата половина на ХІІІ век. Не е изключено това да е станало в следствие на продължителните войни между българи и кръстоносци.

Проучването на Националния исторически музей има важно място в цялостните изследвания на миналото на Източните Родопи. Те показват, че замъкът е контактна зона между България и Византия, а в определен период от време и със създадената от кръстоносците Латинска империя.

Според Ивайло Кънев перспективата за продължаване на разкопките е благоприятна. Родостица може да стане част от туристически маршрут, включващ античната вила “Армира” и средновековния град Лютица. За тазгодишния археологически сезон се предвижда в разкопките да участва международна бригада от страни членки на Европейския съюз. Това ще бъде стъпка в популяризиране на историческото наследство в Източните Родопи.

Призоваваме родолюбивите граждани, които желаят проучванията да продължат, да дарят средства. Те могат да ги привеждат на следната банкова сметка: BG 34 UNCR 76303100113032. При внасянето на парите да се пише Национален исторически музей-София, за археологическите разкопки-Ивайловград.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини