25 °C

Хората не са произнасяли звуците „ф“ и „в“, преди да се развие земеделието (видео)

Човешката реч съдържа повече от 2000 различни звука, от вездесъщите „м“ и „a“ до редките цъкания на някои южноафрикански езици.

Но защо някои звуци са по-чести от другите?

Едно новаторско, петгодишно проучване, публикувано наскоро в списание Science, показва, че свързаните с начина на хранене промени в човешката захапка водят до нови речеви звуци, които сега се срещат в половината от езиците на света, съобщава NewScientist

Преди повече от 30 години лингвистът Чарлз Хокет (Charles Hockett) забеляза, че звуците на речта, наречени лабиодентали (labiodentals), като „ф“ и „в“, са по-разпространени сред езиците на обществата, които ядат по-меки храни. Сега екип от изследователи, ръководен от Дамиан Блази (Damián Blasi) от Университета в Цюрих, Швейцария, посочи как и защо се е появила тази тенденция.

Те откриват, че горните и долните резци на древните хора са подравнени, което прави трудно да се произнасят лабиоденталите, които се образуват чрез докосване на долната устна към горните зъби. По-късно челюстите ни се променят към такава структура на захапката, която улеснява произнасянето на такива звуци.

Екипът показа, че тази промяна в захапката е свързана с развитието на селското стопанство в неолита. Храната става по-лесна за дъвчене в този момент, което довежда до промени в човешките челюсти и зъби. Например, тъй като е нужен по-малко натиск за дъвчене на по-меките, обработени храни, челюстните кости не трябва да извършват толкова много работа и така не е необходимо да са толкова големи.

Анализите на езиковата база данни също потвърдиха, че е имало глобална промяна в звуците на световните езици след епохата на неолита, като използването на „ф“ и „в“ нараства драматично през последните хилядолетия. Тези звуци все още не се срещат на езиците на много  ловци-събирачи днес.

Това изследване опровергава преобладаващото мнение, че всички звуци в човешката реч присъстват, още когато Хомо сапиенс еволюира преди около 300 000 години.

"Наборът от звуци на речта, които използваме, не е задължително да остава един и същ от появата на нашия вид, а по-скоро огромното разнообразие от звуци на речта, които намираме днес, е продукт на сложни взаимодействия на фактори, включващи биологична промяна и културна еволюция", заяви членът на екипа Стивън Моран (Steven Moran), лингвист в Университета в Цюрих, на брифинг за това проучване.

Този нов подход към изучаването на езиковата еволюция променя представите, коментира Шон Робъртс (Sean Roberts) от Университета в Бристол, Великобритания. 

„За първи път можем да разгледаме моделите в глобалните данни и да открием нови връзки между начина, по който говорим, и начина, по който живеем”, отбелязва изследователят. "Вълнуващо време да бъдеш лингвист".


Източник: nauka.offnews



Коментирай

За да добавите коментар, трябва да ползвате браузър с поддръжка на JavaScript или да позволите използването на JavaScript в браузъра си, ако то е спряно.
Впишете се с профила си, за да използвате разширените възможности при писане на коментари!
Екипът на Kardjali.bgvesti.NET ви благодари, че използвате кирилица. Отговорността за коментарите е на коментиращите. Сайтът не носи отговорност за коментарите, тъй като модераторите нямат техническа възможност да проверяват коментари 24 часа в денонощието. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обида на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от редакторите на сайта при установяването на този факт. Можете да докладвате за нередности и неподходящи коментари с иконата след "Отговор" - "Докладвай за нередност"

Във формата се използва анти-бот защитата на Google reCAPTCHA.

Хороскоп за 25.06.2019

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини