През ноември 1989 г. имах редкия шанс да посетя руския град Мурманск, далеч на север до Финландската граница. Имах и възможността да науча, че в града се празнува Денят на светите братя първоучители Кирил и Методий. Бяхме заедно с хора от различни етноси, родом от Кърджали и региона. Впечатляващо бе, че толкова далеч от Родината тачат създателите на славянската азбука. Изненадата ни тогава бе още по-голяма, когато научихме, че през следващата година в Мурманск ще издигнат паметник на светите братя, подарен от България.
Тези факти са тясно свързани с дейността на един голям радетел на българо-руската дружба и славянско единение – Виталий Симеонович Маслов /01.09.1935 – 09.12.2001 г./. Маслов е роден в с. Семже, Архангелска област. Работи като радист на атомния ледоразбивач „Ленин“. По-късно се развива като талантлив публицист и крупен историк. Пише статии, книги, разкази. Лауреат е на премията „Северна звезда“.
През май 1986 г. за първи път в Русия се отбелязва Деня на славянската писменост. Това става в Мурманск. Инициативата е на Виталий Маслов. През 1988 г. Денят е отбелязан в Новгород. Слово държи Маслов. През март 1990 г. той е включен в делегация от Мурманск, която посещава София за да преговаря за получаването на паметник на Светите братя Кирил и Методи. Маслов приема посланието от български общественици до жителите на Мурманск в тази връзка. Същият месец в Мурманск с хляб и сол приемат българска делегация. В резултат на контактите през май 1990 г. в Мурманск откриват паметник на Кирил и Методий, славянските първоучители.
През 1997 г. Маслов е инициатор на голям поход през славянските страни от Мурманск до Черна гора. Ето какво пишат съвременниците му: „Славянският поход през 1997 г. е своеобразна „авантюра“, замислена от мурманските писатели, начело с Виталий Симеонович, за да се удържи идеята за славянското братство. Поехме из Европа, недостатъчно подготвени за дълъг и труден път, срещайки се с хора в много неспокойно време – време на разделение, неразбиране, обиди, даже предателства – не е ли това „авантюра“? И всичко замислено ни се отдаде“.
„По време на многобройните срещи с обществени, държавни и православни деятели от славянските страни, с младежта, с обикновените хора на Маслов му се отдаваше да ги убеждава в другарските отношенияхна руските хора към братята славяни, в разбирането на сложните проблеми на събременния живот на славяните, в поддръжката, дори морална пред лицето на агресията. В това, по мое мнение, се прояви не само твърдата, откровенна, непримирима позиция на Виталий Симеонович, вярата в правотата на неговото дело, но и неговия дар на оратор…" Това си спомня Надежда Георгиевна Благова /1946 г. – 2012 г. /в летописа „Живия огън на Виталий Маслов“.
В България руската делегация от Мурманск гостува в Стара Загора. Развява Самарското знаме, което носи със себе си из целия поход. Среща се с общественици и митрополит Панкратий.
Приносът на Виталий Маслов и съграждането му за честването на Деня на славянската писменост бе представен пред ротарианци от Кърджали. Специално бе посочена ролята на Маслов за поставянето на паметник на светите братя в далечния руски град.
Георги Кулов
