17 °C

Откриха водни гейзери на Европа, възможно е в тях да има извънземен живот

Сондата на НАСА, изследваща един от спътниците на Юпитер – Европа, прелетя през гигантска струя водна пара, изригнала от ледената повърхност и извисила се на стотици мили височина.

Откритието циментира мнението на някои изследователи, че спътникът на Юпитер – един от първите четири забелязани от италианския астроном Галилео Галилей през 1610, е най-обещаващото място в слънчевата система, на които би могло да има извънземен живот.

Ако подобни гейзери са често срещани на Европа, настоящите на мисии на НАСА и Европейската космическа агенция биха могли да прелетят отново през някои от тях, в търсене на следи от живот. Струите водна пара са захранвани от обширния подземен океан, съдържащ два пъти повече вода от всички земни океани взети заедно.

Корабът Галилео на НАСА прекара 8 години в орбита около Юпитер, като най-близкото му прелитане над Европа бе на 16-ти декември 1997. Докато сондата се намирала на 400 км, сензорите и излъчили неочаквани сигнали, които учените не успели да обяснят по онова време.

Сега, в рамките на новопроведено изследване, учените описват как прегледали повторно данните от Галилео, след като изображения от космическия телескоп Хъбъл показаха предполагаеми водни струи на повърхността на Европа през 2016. Те открили, че гейзерите, изригващи от повърхността на луната, обясняват странните измервания на сондата Галилео.

По време на най-близкото си прелитане, Галилео преминал над Европа със скорост 2 230 мили в час. Точно тогава бордовите инструменти засекли кратко, но драстично усукване в магнитното поле и внезапно, бързо нарастване на плътността на плазмата или йонизирания газ, през който прелитал апарата. Компютърни симулации, разработени от учени от Мичиганския университет, демонстрирали, че 200-метров гейзер, изригнал от сравнително топъл участък на Европа би довел до същите резултати.

При изригването на водни гейзери от повърхността на Европа, молекулите незабавно се натъкват на високоенергийни частици - процес, който ги превръща в заредени йони. Именно тези йони предизвикват бързите промени в посоката на магнитното поле и увеличават плътността на плазмата над гейзера.

Мисията Europa Clipper на НАСА трябва да стартира след няколко години, като целта и ще е да открие дали на Европа би могло да има живот. Друга мисия на Европейската космическа агенция Jupiter Icy Moons Explorer или Juice, ще стартира приблизително по същото време и ще прелети над Европа и два от другите спътници на Юпитер – Ганимед и Калисто.

Тези космически кораби може да ни дадат допълнителна информация за материала, изригващ от подземния океан и възможността на спътника да има живот.

Условията на Европа обаче далеч не са приятни. Температурата на повърхността никога не надхвърля минус 160 градуса. Дори да има някакво топлина, тя е резултат от чудовищното гравитационно привличане на Юпитер – най-голямата планета в Слънчевата система. Ако на спътника има живот, той може би се е зародил около хидротермалните цепнатини по дъното на океана.

Източник: theguardian.com


Хороскоп за 26.09.2018

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини