Продължава да се увеличава броят на заболелите от варицела в Пловдивска област, сочат данните на Регионалната здравна инспекция за епидемичната обстановка в региона. При 91 случая към края на януари само за седмица броят им е скочил на 151. Към 14 февруари заболелите вече са 182. Почти половината случаи са на територията на областния град.

Варицелата, позната още като лещенка, е вирусна заразна болест, главно сред деца до 10 години. Тя протича леко с обрив по кожата, без да оставя следи. Причинява се отVaricella zoster virus (варицела зостер вирус), който предизвиква 2 заболявания. При първоначално заразяване на организма с него се появява болестта варицела. След това обаче той се загнездва в дорзалните ганглии (струпвания на нервни клетки – неврони) и дори и след десетки години при спадане на имунитета на пациента причинява заболяването Херпес зостер причиняващо варицелоформен обрив, но в определен участък на тялото. При това заболяване болният също може да бъде заразоносител поради наличието на инфекциозни причинители в течността, съдържаща се в обривите.

Предаването на вируса става по въздушно-капков път при попадане на образуваните при кихане или кашляне на болния микроскопични капчици, съдържащи причинителя, във въздухоносните пътища или очите на околните.

При контакт с болен от варицела се разболяват 80% от непреболедувалите. По-често боледуват децата, тъй като повечето от възрастните са прекарали тази шарка и притежават траен (доживотен) имунитет към това заболяване. Болните са заразни в периода 1 – 2 дни преди появата на обрива до завяхване на обривните единици.

Инкубационният период на заболяването е от 12 до 21 дни, средно 14 – 16. Заболяването започва с висока температура до 39 градуса, болки в гърлото, хрема, кашлица и типичен обрив, който първоначално е представен от леко надигнати червени петна до 5 – 10 mm в диаметър, като за няколко часа след това се появяват и везикули (мехурчета) върху тези петна. Везикулите могат да бъдат разпространени по цялото тяло (вкл. и в косата) като отначало са изпълнени с бистро съдържимо, но после потъмняват и на тяхно място се образуват тъмни корички, а след тяхното отпадане остават тъмни петна по кожата, които изчезват след няколко месеца без образуване на никакви белези.

Поставянето на диагнозата е лесно при типичен варицелен обрив и данни за контакт с болен от варицела, а прогнозата обикновено е много добра, освен при болни с потиснат имунитет и бременни.

Обикновено при неусложнените форми на болестта пациентът се изолира в дома за 7 – 10 дни и се прилага мазане с ментолов спирт против сърбежа и за дезинфекция минимум 3 пъти дневно навсякъде, където има обриви, включително и в косата, като се избягва къпането. Допълнително се назначава лечение с витамини. Желателно е да се поемат храни, които да не са кисели, да нямат пикантни подправки и да са течни и кашави във връзка с развитието на афти в устата. Трябва да се набляга на пресни плодове и зеленчуци и да се избягва разчесването на везикулите, като при деца е уместно изрязване на ноктите. При изключително силен сърбеж пациентът може да се маже с ментолов спирт многократно (10 – 15 пъти) през деня, както и да приема някакъв противоалергичен медикамент през устата (цетиризин, лоратадин).

При пациенти с данни за сериозни бактериални усложнения – гнойна ангина, отит, пневмония, флегмон, абсцес и др. – се налага приложението на антибиотици. При пациенти със силно снижен имунитет се налага да се прилагат противовирусни лекарства като Zovirax, Acyclovir.

Изключително важно е да се избягва контактът с бременни, които не са боледували от варицела, с оглед на евентуалното им заразяване и предаване на инфекцията на плода.