8 °C

Кърджали се докосна до неповторимата Гена Димитрова, представиха филм и книга за примата

Кърджали се докосна до неповторимата Гена Димитрова, по инициатива на Валентина Иванова, председател на Дружество „Приятели на САЩ „снощи бяха представени документалния филм „Обич за Гена“ и второто издание на книгата „Гена Димитрова от А до Я“. В Кърджали гостуваха в рамките на програмата за Деня на Кърджали авторите на филма. В читалище „Обединение 1913“ те споделиха мотивите си за създаването на творбите. Оказа се, че Гена Димитрова е пяла в Кърджали пред препълнена зала през 1987 г. Тогава се поражда и идеята творческия ѝ път да бъде документиран.

Създателите на 69-минутната документална лента „Обич за Гена“ Димитър Сотиров и Милена Стойкова говориха пред кърджалийци.

Димитър Сотиров, освен меломан и журналист, е и мениджър „Връзки с обществеността“ на Софийската опера. Милена Стойкова – оператор и продуцент на лентата, е племенница на Гена Димитрова. Филмът припомня знакови изпълнения на великото драматично сопрано на прочути сцени по цял свят, сред които Арена ди Верона, Ла Скала, Метрополитън, Нагоя и др.

За създаването на филма Димитър Сотиров разказва: През 2011 г. водихме разговор с Милена Стойкова. Тогава започвах работа по книгата „Гена Димитрова от А до Я“. Помолих я за съдействие да напиша книгата, а аз ще помогна да направим документален филм.

„Обич за Гена“ не е документален филм в тесния смисъл на думата, а е по-скоро музикална импресия, защото има много изпълнения, сподели Милена Стойкова.

Книгата „Гена Димитрова от А до Я“ на журналиста Димитър Сотиров е първото сериозно проучване на личния архив на прочутата прима. Той включва хиляди снимки, стотици рецензии, интервюта, писма, програми и плакати, аудио и видео записи от участия по сцени в цял свят в продължение на 35 години. Авторът, познат от радиоефира и от телевизионния екран, е осъществил десетки лични интервюта с приятели, близки, колеги и познати на изпълнителката и е проучил архивите на световни оперни театри като „Ла Скала“, „Метрополитън“ и „Реджо ди Парма“. Освен припомнянето на впечатляващите ѝ постижения на сцената, читателите на книгата научават не много известни подробности за живота на сопраното, разказани в 30 глави по азбучен ред. Сред тях се открояват разказите за семейството, за съпруга на примата, за нейната щедрост и за школата ѝ, през която са преминали редица известни днес оперни певци. Заразяват с хумора си разказите на Гена Димитрова за куриозни случки от биографията ѝ. В отделна глава са поместени цитати от изказвания и интервюта на сопраното за живота, изкуството, творчеството, публиката. Два текста в изданието са написани от проф. Александър Йосифов и проф. Боянка Арнаудова.

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 година в село Беглеж, Плевенско. ] Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Държавната музикална академия. Пее „Хей Балкан ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Завършва Държавната музикална академия през 1964 година при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.

През 1964 – 1966 година е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 година е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 година с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 година Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София, след което заминава на двугодишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“[1] при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди. [1] През 1971 година е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 година, когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните постановки от този период са Тоска в „Тоска (опера)“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 година, Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 година, Абигайл в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 година, Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 година.

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 година, когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. ] През този период тя изпълнява с голям успех Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Америс в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 година, отново Абигайл в „Ла Скала“ през 1986 година, Турандот в „Метрополитън Опера“ през 1987 година. През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.

Гена Димитрова умира от рак на 11 юни 2005 година в Милано.

Кърджали бг вести

 


Хороскоп за 19.10.2017

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини