Розово ли е бъдещето пред политическия проект на Местан

Лютви Местан хвърли повече светлина върху своя проект. Наименованието на формацията (ДОСТ – Демократи за отговорност, свобода и толерантност) не изпъква с нищо сред "заглавията" на безброй други партии, които заляха сцената и упорито се предлагат на политическия пазар през последните две десетилетия и половина. Акцентира се на основни, но звучащи достаклиширано, поради непрекъснатото им повтаряне, ценности. В случая, оказва се, абревиатурата е по-важна – изглежда Местан опитва да спечели по-скоро "другари" ("дост", тур. – приятел, другар) вместо "колеги", както почетният председател на ДПС Ахмед Доган има навика да се обръща към почти всички – политици, журналисти и др. 

И така,

къде ще се разположи новата формация
и какви са нейните шансове


Първо, очевиден е стремежът на Местан партията да бъде припозната като автентичния изразител (т.е. за разлика от ДПС) на идеите на "либералната демокрация" (или, с езика на европейските партийни семейства, на АЛДЕ – Алианса на либералите и демократите в Европа), "на НАТО и ЕС". Проблемите тук са, най-малко, два. От една страна, ДПС, от което Местан беше отстрелян или както е модерно, а и по-точно да се каже "опраскан", от години е член на Либералния интернационал и АЛДЕ (ДПС помогна и за членството на НДСВ в Алианса). Наскоро президентът на АЛДЕ – Ханс Ван Бален коментира по повод на претенциите на Местан във връзка с неговото светкавично отстраняване, че АЛДЕ "ще продължи да работи" с ДПС и новото ръководство, движението е "демократична партия", а председателят е сменен по "демократичен път". В момента в АЛДЕ има четирима евродепутати, които са от ДПС. С други думи,

под въпрос е европейската легитимност/перспективи на Местан 

Твърде вероятно е ДПС да попречи на всякакви опити на ДОСТ да намери място в Алианса (любопитна "подробност", Илхан Кючук от ДПС е вицепрезидент на АЛДЕ и шеф на МДПС). От друга страна, съмнявам се, че за турците и ромите, които са огромното мнозинство сред потенциалните избиратели на новата формация (която, разбира се, още е изцяло виртуална) "привързаността" към либералните и евроатлантическите ценности е "решителната карта", с която Местан би могъл да спечели техните гласове.

ДПС е партия изградена на традиционни, в определен смисъл до-модерни, патриархални отношения и зависимости, които много трудно могат да бъдат променени. Тези, които са получили протекции от ДПС или просто са "вплетени" по някакъв начин в стройната организация или мрежа на партията, по всяка вероятност ще продължат да бъдат нейни клиенти. 

Следователно, второ, във външнополитически план, Местан може да възлага най-големи надежди на протекциите и спонсорството, които може да получи от Турция. Разбира се,

самият той се опитва да омаловажи ролята,
която Анкара има в неговите планове


Но дори само фактът, че той беше приютен в турското посолство след неблагоприятната за него "рокада" в ДПС (и ако наивно оставим на страна, например, жестовете на посланик Сюлейман Гьокче и други турски дипломати в подкрепа на Местан), показва недвусмислено къде са патроните и "меценатите" на бившия лидер на ДПС. От една страна сянката на Ердоган, която пада върху още неродения ДОСТ допълнително ще осуети неговата европейска легитимация. От друга, струва ми се, че Местан беше истински "интересен" и "привлекателен" за нашата южна съседка докато беше начело ДПС. Следващите месеци ще бъдат критични за това дали новият проект ще оправдае инвестициите в него или не. 

Трето, като поредната формация, която претендира за това, че е истински (т.е. за разлика от ДПС на Доган) защитник на интересите на малцинствените етнически общности в България, ценностите на мултикултурализма, толерантността и т.н., ДОСТ се позиционира в пренаселена политическа ниша. Бъдещето на Местан и неговия проект изглежда самотно. Едва ли НПСД и други формации с подобни претенции ще се изкушат да работят с тях (засега Корман Исмаилов и Касим Дал, например, дават категорични сигнали за противното). 

Четвърто,

Местан се опитва да заеме позиция
и да говори от "високата трибуна на морала",
която не му подхожда


Той отправи призив към министър-председателя да посочи кои са олигарсите в България, опитвайки се да внуши зависимостта на ГЕРБ от определени медийни кръгове и бизнес интереси, които през 2013 г. са прекъснали живота на кабинета "Борисов 1". Местан обаче трябва да отговори поне на два въпроса: "какво правеше ДПС, по времето когато той беше председател, в коалиция с БСП в кабинета Орешарски"; "чии интереси защитаваше, когато Делян Пеевски оглави ДАНС, а в столицата и страната започнаха протести". Местан трудно ще влезе в образа на "обикновен изпълнител" на повелите идващи от сараите, който след "двадесет години политическа кариера живее на квартира в София". А дори да е бил само послушник в ДПС, защо му отне толкова време, за да стане праведник. 

Пето, като много от депутатите принадлежащи към малките партии в 43-тото Народно събрание, отцепниците около Местан страдат от особена форма на политическа шизофрения. От една страна бившият лидер на ДПС критикува ГЕРБ и Борисов, но от друга попречи с гласа си да бъде бламирана кандидатурата на Кунева за министър на образованието, която беше подкрепена от министър-председателя. Подобен политически шпагат обикновено завършва с тежко падане между двата стола... 

В резюме, перспективите пред Местан не са нито достойни за неговите големи политически амбиции, нито розови. 
Източник: http://www.dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини