Крумовград: Скални мистерии – древността проговори

    Крумовградско е осеяно със скални трапецовидни ниши, наблюдателни места - "тронове", басейни, шарпани, стълби "за никъде", фигури на хора и животни, изкуствено издълбани пещери, каменни концентрични кръгове, скални късове с различни видове врязвания, поставени нарочно на местата им, каменни "саркофази".

    Съществува хипотеза, че скалните трапецовидни ниши са вид запис, предназначен да пази и предава през продължителен период от време важна за съществуването на праисторическата общност информация.

    Тъй като много често близо до трапецовидни ниши се намират стари рудници или има следи от рудодобивна дейност, се смята, че предназначението на определени групи ниши е да предава информация за наличието на медна руда или злато - първите познати и обработвани в този период метали.

    Каменните концентрични кръгове и скалните наблюдателни места са свързани с астрономически наблюдения и с координация на дейността на групите, намиращи се в района. Басейните и шарпаните пък са елемент от веригата на златодобивната дейност

    Именно пещерите и златото са част от елементите, които свързват човека и бога (пещерата е пътят към другия свят, златото е дарът за боговете). Безспорно всички дейности, свързани с добива и обработката на металите, както и астрономическите наблюдения, са имали дълбоко религиозен характер и били придружавани от сложни ритуални практики.

    Те били извършвани от ограничена група "посветени" хора, които организирали производството, ръководели религиозния живот на общността и наблюдавали промяната на движението на небесните тела. Сакралният характер на тези знания определя и предназначението на каменните стълби, кръгове, фигури и други скални структури.

    Светилище, по-голямо от Белинташ, до с. Ковил

    Много тайни пази археологическият комплекс край село Ковил, на пътя между Крумовград и Хасково. Мястото все още не е достатъчно проучено. Комплексът е разположен на огромна площ. Твърди се, че надхвърля неколкократно Глухите камъни, даже Белинташ. Разпростира се на километри по билото в местността Бялата скала между селата Ковил и Джанка.

    Светилището е разположено около венец от бели вулканични скали (вулкански туфи) и се издига върху билото на каменист хребет. В скалите са изсечени множество съоръжения с култово предназначение, жертвеници, улеи, както и голяма, добре запазена шарапана, ниши. Откритият по билото керамичен материал се определя от късната бронзова и ранножелязната епоха. При проведените в периода 1991-1993 година организирани разкопки от археолозите Георги Нехризов и Георги Кулов е открит и един амфороподобен идол. При подхода към обекта върху билото се преминава край други древни съоръжения - некропол, водохранилище.

    Некропол с жертвеник в Ак кая

    В близост до пътя Крумовград - Хасково, непосредствено след къщите на селото, има ясно видим скален некропол, опиращ се на каменни колони.

    Той е датиран в периода II в. пр. Хр.- I в. сл. Хр. При проучванията археолозите попадат на много интересен материал. Най-важното е, че откриват следи от ритуала на трупоизгарянето. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Бялата скала (Ак кая). Общият им брой е 9, от които 3 са добре запазени, 4 са почти унищожени, а 2 не са довършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от погребения. Най-вероятно те са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни. При извършените разкопки са открити много накити, фибули, глинени зооморфни култови фигури и изобилие от керамичен материал.

    Винарна в скалите до с. Джанка

    На няколко километра от Ковил се намира село Джанка. В махала Кълвач ясно личат тракийски ниши. Те са труднодостъпни, когато в дерето има вода, но се виждат се добре от асфалтовия път. Изсечени са на западната страна на скалата под естествена козирка. Общият им брой е 11. В района е запазена и скална винарна (шарапана). Тя е с един басейн, кръгла, и с диаметър 1.6 м и дълбочина 0.35-0.45 м. Дъното е с наклон на изток, където е изсечен отточен отвор.

    Гробници край Поточница

    След село Джанка по пътя за село Поточница на около 200 м от левия бряг на река Крумовица - малко преди вливането й в р. Арда, има удължен рид от бели скали. Край изоставена кариера за вулкански туфи на билото на рида са изсечени две скални гробници. Едната е по-запазена. Входът й е обърнат на югозапад и има трапецовидно напречно сечение и отвор отгоре, а общата й дължина е 3.10 м.. Край тях има и няколко добре запазени скални ниши. Около гробниците се откриват следите на тракийско селище.

    Стъпките на Али

    Скална гробница е изсечена и на десния бряг на река Крумовица при село Рогач. Намира се в непосредствена близост до пътя Крумовград - Аврен. Запазена е сравнително добре. Има трапецовидно сечение, с тесен вход на една от късите страни и горен отвор. Входът е обърнат към реката, пред него има слабо загатнато преддверие, засечено асиметрично на централната ос. Върху скалите има две малки, но дълбоки дупки, наподобяващи човешка стъпка. Местното население ги нарича "Стъпките на Али" - мюсюлмански светец, а мястото е известно като Гую (Кую).

    Стоунхендж до Черничево

    В село Черничево, което е на границата с Гърция, има паметник от национално значение. Това е некропол от 7 долмена. Гробницата от каменния век представлява два побити камъка и трети, поставен върху тях. Обектът е интересен, но труден за намиране. Некрополът отстои на 6.5 км източно от селото, в местността Хамбар дере. Разположени са от лявата страна на моста за ивайловградското село Гугутка в гъста дъбова гора. Най-добре е да се отиде до мястото с придружител от местното население. Долмените се отнасят към края на II - нач. на I хил. пр. Хр. Липсва могилен насип, но в западния край на поляната са наредени обли камъни. Площадка с размери 12 м на 6 м е свързана с некропола. Вероятно тук са извършвани ритуали, свързани с погребенията. В района на некропола са открити фрагменти от тракийска керамика, а в непосредствена близост - и колективна находка от бронзови монети на Маронея (IV в. пр. Хр.).

    Най-стария златен рудник в Европа, микенците купували добитото от Ада тепе

    Наричат хълма Ада тепе край Крумовград Златния остров. Като много от възвишенията в митичната планина Родопи и той се смята за свещен. Продължилите няколко години археологически проучвания в района доказват, че Ада тепе е най-древният известен златен рудник в Европа. Експлоатиран е повече от 600-700 години. Добитото злато е продавано по Северното Егейско крайбрежие, а сред най-големите клиенти и потребители е била Микена.

    "Намереният при разкопките калъп за лабриси потвърждава тезата ни, че край Крумовград се намира най-старата златна мина в Европа. Рудник от Микенската епоха нямат дори гърците. Единственият подобен обект в света, по-ранен от нашия, е на територията на Южна Грузия. Най- вероятно брадвите са правени от бронз. Касае се за сравнително масивни сечива с дължина около 20 см, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, може би са използвани като оръжие", коментира д-р Христо Попов, ръководител на проучванията през 2010-2012 г. При разкопките се откриват и чукалки с размер, подходящ само за детска ръка. Намерени са не само калъпи за брадви, но и за сърпове, шила и игли. Откриват се и много предмети за бита - хромели, керамични трапезни съдове и др. Навярно цели фамилии са били заети в златодобива, а знанията за него се предавали по наследство. Трудът бил разпределен - мъжете разкъртвали златоносната скала, а жените и децата я разтрошавали за претопяване, споделят специалистите.

    Златото от Ада тепе е добивано в открит рудник, но са намерени и няколко галерии, което означава, че е прилаган и закрит способ на работа. Рудникът е експлоатиран поне няколко века. Находището е разработвано на огромна площ - фронтът на кариерата е повече от 80 метра, на места с голям наклон. Освен това рудата била много богата, а древните успявали да извлекат златото над 90 на сто от скалната маса.

    Животът на Ада тепе съществува от 3500 г. с някои прекъсвания. "Имало е рударство, имало е металургия, селище, свързано с рударството и светилище", казва още д-р Христо Попов. Той смята, че Ада тепе е един от суровинните източници за благородни метали пред тази епоха. От съвременна гледна точка това е бил древен завод, защото са се случвали различни технологични етапи - добив, преработка до крайни продукти.

    За древните рудодобивът и металургията са били сакрални дейности, които сближават с боговете. Знанието е било тайна и това предполага различни култове. Навярно това е и причината за създаденото светилище на върха. То е от същия период, в който е бил разработван рудникът. Светилището е издигнато върху заравненото било на хълма, след като рудата от него била извлечена. Почитано е в продължение на векове и след като рудникът бил изоставен - чак до идването на римляните през I в. пр. Хр.

    Проучванията на светилището започват през 2001 г. под ръководството на доц. Георги Нехризов и продължава до 2006 г. с малки прекъсвания. "Мястото е с елипсовидна форма и обхваща площ от 160 кв. м. Там открихме следи от вековна култова дейност, започнала в края на бронзовата епоха, продължила и през цялата желязната епоха. Попаднахме на много богати, интересни и рядко срещани находки, поднесени като дарове на светилището. Бяха открити голям брой предмети, свързани с женските битови дейности - две обковани със сребро вретена, прешлени, теракотена фигура на Кибела, много добре датирани монети от първата половина на IV в. и началото на III в., т. е. цялата гама на монети от град Маронея и находки от средата на I в. пр. Хр.", споделя доц. Нехризов.

    Древните рудници ще изчезнат /от 2016 г. на Ада тепе канадска фирма ще стартира първи етап на златодобив/, но в Крумовград ще бъде открит Музей на открито, който ще възстановява начина на добив на рудата, бита на хората, работили през тази епоха. Канадската компания, която търси златни руди у нас, е поела постоянен ангажимент за съхраняване на историческото наследство в района с изграждането на Музея на открито.

    Проектът предвижда на Ада тепе да се направи възстановка на селище от бронзовата епоха, в което на живо да се показва как се е добивало злато преди 3500 г., как са изработвали оръдия на труда и какъв е бил битът на рударите. Ако бъде осъществен проектът за такъв музей, мястото ще привлича много туристи.

    Цар или жрец погребани в пещерата Самара

    В Крумовградско в някои от пещерите също са открити археологически находи, които свидетелстват за активен живот в далечното минало. Районът в защитената местност "Рибино" в землищата на селата Рибино и Самовила изобилства с пещери с обща дължина над 600 м. Те са картирани и документирани в Българската федерация по спелеология. Преди 10 години музеят в Кърджали получава като дарение ценни находки от метал и керамика от къснобронзовата епоха - XV-XIV в. пр. н. е., които вероятно са предмети от царско или жреческо погребение. Дарител е спелеологът- краевед Минчо Гумаров, който попаднал на предметите докато изследвал пещерата "Самара" край крумовградското село Рибино. Античните предмети са намерени на 350 м под земята в една от галериите на пещерата.

    Предметите са от царско-жреческо погребение, защото сред антиките е запазен рядко срещан лабрис, изработен от бронз. Той представлява две съединени малки брадвички и е използуван, като фрагмент за украса на върха на дървен царски жезъл. Дарението включва и набор от примитивни медицински инструменти, изработени от бронз, керамика с орнаменти, както и малък сребърен амулет, свързан с култа към богинята Майка, разпространен сред древните траки. В подкрепа на теорията си, че става въпрос за жреческо или царско погребение, археологът цитира сведение на Еврипид в драмата "Резос", в което се говори, че царят е погребан в пещера.

    Източник: standartnews.com

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини